Каква е ситуацията с бежанците към момента? С какви мерки може да бъде разрешен проблемът? Подготвени ли сме за засилване на мигрантския натиск? В чии ръце е краят на войната в Сирия? На тези и други въпроси пред "Стандарт" отговаря Валентин Радев, депутат от ГЕРБ и заместник-председател на парламентарната комисия по отбрана.
- Г-н Радев, как оценявате ситуацията с бежанците, които се превърнаха в проблем №1 за цяла Европа?
- Ситуацията с бежанците към момента е по-сложна, отколкото преди месец, например. По ред причини. Най-вече заради това, което се случи в Турция и поради факта, че не се вземат адекватни мерки  в Сирия, а и в другите държави, откъдето идват бежанци в Европа, не само в България.

- Какви мерки трябва да бъдат предприети?
- Най-важните мерки, които трябва да бъдат предприети, са очевидни и ясни. Тези, които доведоха до това състояние или най-малкото създадоха такава политическа обстановка, че да има Ислямска държава- там трябва да се направи нещо. На място в Сирия да се успокои държавата, да се успокои Северен Ирак. Ако с това не се преборим, всичко останало са напразни мерки. Премиерът ни води борба, която може една сравнително малка държава, поставена на картата на глобалната политика, на местно ниво, опитвайки се да предпази Европа. Защото ние сме крайната граница на Европа. Да предпази и собствената си държава България. Така правят и другите премиери. Ние сме се вгледали в това, което прави нашият премиер. Но това е, което трябва да се направи в момента и което е по силите на държава като България - дипломатически мерки. Между другото, това е рефренът, който и аз си позволявах да повтарям, всъщност усилвайки това, което говореше премиерът през 2015 г. и дори в края на 2014 г. - че винаги трябва да се внимава, да се говори внимателно и да има много силна дипломация. Имам предвид с Турция и държавите, от които идват бежанците. Всичко останало и всяко втвърдяване на отношенията няма да доведе до резултати. 

- Кои са полезните ходове пред България в тази ситуация? Каква помощ може да искаме от Европа? Може ли да осребрим позициите си с искането за влизане в Шенген?
- Разбира се, ние сме изпълнили критериите за Шенген отдавна. Не сме членове на зоната по политически причини. Има една-две държави, които са против - Холандия, след това и друга се присъедини към нея. Това дори в момента не би трябвало да е във фокуса. Ние вече сме в Шенген. И дори сме по-добри от други държави, пазейки границите на Европа. Но ние се съсредоточаваме върху това. Нека обърна внимание върху това, което говорят президентът, премиерът и правителството. Ние се опитваме да запазим границите на Европа. Ние никога не говорим за огради и съоръжения, освен между нас и Турция. Ние дори леко се притесняваме от това, че в Европа започват да се поставят заграждения и да се връщаме към времена като студената война в Централна Европа. Това не бива да се прави. Тонът, който се опитваме да задаваме и да поискаме помощ от Европа - помогнете ни по други канали, включително и с финансови средства, да укрепим границите между България и Турция. Между България, Гърция и останалия свят ние не строим огради и съоръжения. Това са правилните стъпки, които можем да си позволим в момента. Оптимист съм, че до края на лятото загражденията ще бъдат окончателно завършени и ще помогнат тези, които се насочват към незаконното преминаване през границата ни, да отиват към КГПП-та и да намират официално пътека към Държавната агенция за бежанците. 

- Смятате ли, че Европа гледа отстрани на бежанския проблем и трябва да заеме по-активна позиция?
- Не бих казал така. Европа е демократична държава с население от половин милиард. Малко бавно взимат решение такива демокрации. Но всички бяха наясно, че това е проблем и трябва да бъде разрешен. Ние обаче се съсредоточаваме върху нас и нашата държава. И понеже гледам нас, не искам да генерализирам и да мисля какво ще се случва с Европа. Но гледам съседна Гърция например, където има 54 хил. бежанци. Те са 10 пъти повече от капацитета и възможностите на Държавната агенция по бежанците. Представете си колко са много. Може би Европа, гледайки картата, вижда 3 млн. бежанци в Турция и 54 хиляди в Гърция, а ние с нашите малко бежанци, защото те ни заобикалят, някак си не стоим във фокус. Много добре стана, че премиерът постави този въпрос и поиска директна помощ. Получихме от Англия. Ще получим от други държави. Тъй като ние сме външната граница на ЕС и с добрия тон, с добрите взаимоотношения с многото мюсюлмани в Турция, с тези, които имаме у нас около 13% - може би най-високият процент на мюсюлмани в Европа, всички тези поводи трябва да се използват. Струва ми се, че премиерът направи много добър ход - отиде при Ердоган, отиде в Европа. Опитахме се ние да зададем тона и да сме на фокус. Да покажем, че се вълнуваме от това. Да, бежанците у нас са по-малко, но представете си, че у нас дойдат 54 хиляди мигранти. Още не е започнал активният сезон и нямаме актуална информация за броя на бежанците у нас, но ако той се удвои, утрои или удесетори като в Гърция? Какво ще стане с цялата система? Как ще се преборим? Тези хора трябва да бъдат обслужени по най-добрия начин, разбира се. Всичко това са големи проблеми. Неслучайно премиерът е толкова притеснен. Бях в изпълнителната власт и знам много добре, че тя има оперативна и бърза информация, която е по-добра от тази на нас, депутатите, да не говорим за масовия българин, който не би трябвало да се вълнува. Защото има изпълнителна власт, която да се вълнува и да разрешава тези проблеми. Но неслучайно Борисов ги изказа на глас. По-добре е отсега да се каже и да се вземат мерки, отколкото впоследствие да се чудим какво се е случило.

- Смятате ли, че може да се увеличи бежанският натиск и ние подготвени ли сме за това?
- Не съм сигурен. Лятото минава. Ако това, което се случва в Турция и Русия, която е доста активна в Сирия и Северен Иран, ако продължават така и успяват да подтиснат и удържат ситуацията... Чувам за още 2 млн. бежанци, които се насочват към Турция. Ако те успеят да ги задържат, съм оптимист. Но въпреки това не трябва да се успокояваме. Бежанците само в Гърция са 10 пъти повече от тези у нас. Започват да идват повече афганистанци, не само бежанци от войната в Сирия. Това е притеснително. Вероятно службите ще имаме изслушване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента, на което ще поискаме актуална информация, за да видим наистина ли през последните месеци се променя профилът на бежанците и вече няма толкова много майки с деца, а има млади хора, които вместо да стоят там, идват насам, икономически мигранти или други. Разбира се, акцентът трябва да се постави върху това да се предпазим от тези, които идват у нас с други помисли.  

- Кога и как ще приключи войната в Сирия?
- Тя ще приключи само с решение на великите сили. Единствено те имат възможността да направят това, включително и на местно ниво - да се включи и Саудитска Арабия, и другите държави. Най-вече големите - САЩ, Франция, Германия - тези, които имат властови възможности. Ние правим това, което можем. Премиерът даде ясен сигнал, че се притесняваме и че заявяваме открито, че заедно с Европа искаме да разрешим този проблем. Но решението не е в наши ръце.

- Какви са очакванията ви  за срещата на върха на 16 септември в Братислава?
- Един от поставените и обсъдени въпроси да бъде точно този за бежанците. Добър тон даде нашият премиер. Разбира се, не само той, а и други премиери. Видяхте и срещата с Меркел. Надявам се Вишеградската четворка да не се втвърдява. Ние няма да приемем подхода за затваряне на границите. Подходът трябва да е европейски. Не ми звучат добре всички онези гласове, които са извън единството на Европейския съюз и решенията, които може да вземе Европа. Ние сме силни, особено държавите, които са по периферията, но сме и зависими от това и нашият тон и дипломация трябва да бъдат такива. Да казваме, че това може да бъде решено. И това е самата истина. Заедно с общи усилия на ЕС можем да разрешим проблема. 

- Темата за бежанците ли ще реши президентския вот у нас?
- Надали. Всички казват, че президентският вот е много важен, слушам анализаторите. Като всеки път на избори, винаги точно тези избори са най-важните. Разбира се, че е важно кой ще е президентът, но според мен темата за бежанците няма да е основна. Освен, ако не се случи рязка промяна в тази ситуация. 

- Според зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, на жена по й приляга да е президент, съгласен ли сте с мнението му? Какви са плюсовете на една женска кандидатура пред тази на ген. Радев? 
- Не очаквам някакви плюсове или минуси на някаква женска кандидатура. Ние трябва да предложим най-доброто. В ГЕРБ имаме достатъчно добри кандидатури. Както посочиха и нашите лидери, кандидатпрезидентската ни двойка ще стане ясна на 2 октомври. 

- Сериозно ли ще стои жена на поста главнокомандващ на Българската армия?
- Нека поясня, че в мирно време президентът изпълнява други функции от главнокомандващ и става такъв във военно време. Надявам се такова време да не преживее нито следващия, нито който и да е наш президент. Надявам се, че дори жена да е президент, няма да й се наложи да използва такива правомощия. Но трябва да има познания по раздаването на пагони и сформирането на Консултативен съвет.