Интервю на Илиана Беновска с председателят на фондация „Братя Василеви” Васил Василев от 29 март 2018 г.
Илиана Беновска: Може ли да разширя малко разговора като тръгнем от миналото да дойдем към настоящето и бъдещето на България. Г-н Василев, искам да Ви върна към лятото на 2016 г, края на август, когато вие бяхте завел кандидата за президент тогава Румен Радев в едно читалище в „Младост” да го срещате със запасни военни. На следващия ден Борисов пътуваше за първи път за първата ключова среща с Ердоган в Турция. Тогава аз помолих ген. Радев като кандидат за президент да заяви своята позиция – какво трябва да бъде становището на България, изречено от министър-председателя Борисов в Турция в този ключов разговор. Вие забранихте тогава на Радев да каже позицията си. С днешна дата съжалявате ли за това? И какви последици има за България това, че Радев и до ден днешен не е заявил позиция за българо-турските отношения, освен коментара, че Борисов ще бъде „разносвач на шербет” на срещата в Евксиноград, какъвто Борисов не беше?
Васил Василев: Зададен въпросът по този начин много напомня стила на Тереза Мей ..
 
Илиана Беновска: Аплодисменти, но тази чест е много висока за мен! 
Васил Василев: Която казва – „много вероятно”. И въз основа на това „много вероятно” знаете какво се разви. Вие казвате, че аз съм завел кандидата Радев. Не, той беше поканен от група военни и така се случи, че аз бях с него. И поради обстоятелството, че познавах и едните, и другите просто влязох в ролята на водещ на тази първа среща на ген. Радев с обществеността. Но Вие казахте още нещо напълно в стила на Тереза Мей – че съм му забранил. Аз не забранявам и на синовете си да говорят каквото искат, камо ли ще забраня на един човек, който се готви да стане президент и стана президент, да говори каквото и да било. Просто стила, рамката, формата на тогавашната среща изключваше разговори по теми, които не бяха в неговия кръг на интереси и на внимание. И ако сега се връщаме към този въпрос, ние с Вас с удоволствие можем да си поговорим и допълнително, но не това е темата, за която сме се събрали днес и за която аз още веднъж искам да благодаря на доц. Величков, на акад. Марков и на г-н Паргов за тяхното участие, както и за ценното присъствие и свидетелства на г-н Данов.
 
Илиана Беновска: Само ако позволите една реплика, благодаря Ви за честта за Тереза Мей, но нямам самочувствието, че съм толкова красива и умна. В стила на „Беновска пита”, ако може г-н Василев, наистина държа да чуя Вашето мнение, а и на останалите, важно ли е това, че в момента липсва президентска позиция ясно артикулирана по отношение на това какви трябва да бъдат широкият кръг от отношения между Турция и България? Това сериозно Ви питам!
Васил Василев: Аз сериозно Ви отговарям, че доколкото мога да преценя, тогава, когато се налага България да има някаква позиция или една институция, било президентската, било правителството или Народното събрание, тя в един момент идва. Правилна или неправилна това се отсъжда, но позицията неизбежно идва. Предполагам, нямам основание да смятам, че позицията на президентството няма да дойде в момента, когато това изискват интересите на нашата държава.