Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проектозакона за приемане на еврото у нас. Голямата цел остава датата 1 януари 2025 година. Остава ли реална тя?

"България вече е реално забавена, защото не изпълнява критериите. Знаете, че предишната цел за Еврозоната беше да влезем от 1 януари 2024 г., после беше 1 януари 2025 г., но вече е очевидно, че изпускаме и този влак.

В този смисъл инфлацията си е проблем, но по-големият проблем е, ако изпълним инфлацията и нямаме правителство и парламент, които да извършат необходимите реформи и мерки, можем да изпуснем последния влак, както се казва", коментира старши икономистът в "Отворено общество" Георги Ангелов, цитиран от Bulgaria on air.

Той допълни още, че преди години България е вървяла заедно с Хърватия към приемане на еврото като официална валута, но когато хърватите са влезли в Еврозоната, ние просто не сме имали правителство и парламент.

"Първо трябва да имаме устойчиво ниска инфлация и четирите критерии трябва да са устойчиви. Ако върнем 3 години назад и 3 години в прогнозите си, ние трябва да имаме устойчивост, не означава да изпълним само за 2 месеца и следващите 2 месеца можем отново да нарушим критериите, след като влезем в Eврозоната, или след като дадем прогноза.

Има нещо много по-притеснително, което забелязах. Нека не си затваряме очите, че в отчетите на бюджета за 2023 г. имаме планиран Брутен вътрешен продукт от правителството, което е в оставка, което надхвърля 191 милиарда лева, а реалният брутен вътрешен продукт на страната е 183,7 милиарда лева.

Разликата е 7,5 милиарда, която на касова основа естествено, че ще даде регулативна величина върху дефицит и дефицита на касова основа едва ли ще бъде 3 %", каза бившият председател на Комисията по бюджет и финанси в НС Любомир Каримански.

Двамата допълниха, че това няма значение за Еврозоната, но има значение дефицитът на начислените на база за следващия период.

"В докладите на Европейската централна банка и на Европейската комисия ще пише, че не сме изпълнили всички критерии. И двата доклада обхващат периода май 2023 г. до май 2024 г.

Оттам ние трябва да разберем, че те се отнасят на средногодишна база. Когато се отнасят на средногодишна база, ние не можем да искаме инфлацията да бъде такава, каквато трябва да бъде, съобразно критериите, защото сме поне с два или три пункта над тази инфлация, която трябва да имаме. В тези доклади се записва и как се движи икономиката в страната", добави още Каримански.

Когато стане въпрос за превалутирането - трябва да знаем, че банковите ни сметки автоматично ще се превалутират.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук