„Тази конференция разруши работата на поколения преди нас, унищожи труда на няколко генерации младежи и показа пълно пренебрежение към младите хора изобщо. Тази конференция беше учебникарски пример за това какво не е включване на младите хора в Европа“. Това са думи не на ваш политически противник, не на БСП, а горчивата истина, изречена от Луис Алварадо, президент на Европейския младежки форум. Поводът -  организираната от вас и провалена Европейска младежка конференция, която се проведе в София в рамките на Европредседателството.

Очевадно е, че с тази организация правителството се провали. Такива публични оценки не се дават често. Не го казваме със злорадство, защото петното не е само за управляващите, а за България.

В България си познаваме министрите. Знаем колко народни средства се харчат за организиране на аплодисменти,  за усмихнати снимки, за  медийни ефекти. Знаем и стила на премиера, който съветва младите хора да станат овчари, когато се дискутира безработицата, или да садят картофи, когато става дума за препитание. На тази злополучна конференция министър-председателят посъветва младите хора в Европа да се размножават.

От какви позиции правителството дава подобни, извън всякакъв разум, съвети? Може би от факта, че демографската криза в страната ни придобива застрашителни размери? Може би поради факта, че България бавно, но всеки ден изчезва. Всяка година над 15 000 млади хора напускат България и само малцина се завръщат.

Не си ли давате сметка, че опростачването на политиката и на обществения живот е една от основните причини ние да се лишаваме от децата си?
Не си ли давате сметка, че младежите искат да се говори с тях, а не вие да им говорите? Те искат диалог, а вие им отговаряте с фрази, взети от чалготеките. И чакате клакьорите да аплодират остроумието ви.

Не си ли давате сметка, че младите хора у нас не виждат възможност за професионална реализация със знанията, с образованието, с качествата си? Те прекрасно виждат, че за да успеят, трябва да принадлежат към партийно-роднинския кръг на управлаващите.
Не си ли давате сметка, че не всички искат подобно бъдеще?

Не си ли давате сметка, че тази конференция бе поредната пропусната възможност властимащите да поговорят открито с българските младежи и да представят и сравнят проблемите им в европейския контекст.

Има алтернатива и ние ви я предлагаме всеки ден:  
По-ниски лихви за студентските кредити. Отхвърлихте го, загрижени повече за печалбите на банките, а не за младите българи.
Предложихме семейно подоходно облагане – в помощ на работещите млади хора с деца. Отхвърлихте го.
Културен чек за българската култура, изкуство, творчество и образование. Вие го отхвърлихте.

Четири пъти, включително и днес, не приемате нашето предложение за разглеждане на изменения и допълнения в Закона за младежта.
Ето защо ви казваме: Има алтернатива. Но трябва воля! Политическа воля за това!

Ясно е, че въпреки този организационен гаф и провал министър Лиляна Павлова и министър Красен Кралев няма да си подадат оставките. Излишно е да споменаваме европейската практика за поемане на отговорност. Но днес дължите едно голямо извинение - на младите хора!