„Българските служби ни следят и ни подслушват“, казват от ПП за поредния запис (по тази логика след записа от миналата година Руди Гела сигурно се е класирал поне за шеф на ФБР, МИ-5, МИ-6, Мосад, ФСБ и СВР едновременно). За партия, която претендира, че е пълна с юристи, това просто започва да става смешно. Това се казва във фейсбук пост на Димитър Стоянов. 

Ето какво още пише той:

Наблюдението, подслушването, проследяването, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация са специални разузнавателни средства.

Всеки, който се е докоснал поне малко до материята на наказателния процес, знае как и при какви условия се използват специалните разузнавателни средства. И най-малкото колко струват те, за да се приложат, и какъв човешки ресурс изискват.

Още от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Конституцията може да се изведат предпоставките - "за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления". Специалните разузнавателни средства си имат и специален закон в лицето на ЗСРС и се прилагат за изчерпателно изброени състави по НК в чл. 3, ал. 1 ЗСРС.

За използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане до съда от наблюдаващия прокурор. Преди подаване на искането наблюдаващият прокурор уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.

По дела от компетентност на Европейската прокуратура писменото мотивирано искане до съда се подава от европейския прокурор или от европейски делегиран прокурор.

Разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на съответния окръжен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател. В най, най-общ смисъл в това.

Така че, дори извън цялата установена тежка нормативна процедура за разрешаване, прилагане, приобщаване и последващ контрол, и в хипотезата, че това нещо изобщо може да стане, никой няма да тръгне да троши толкова пари и човешки ресурси да се занимава с хора, които със собствени сили са се устремили към политическото небитие и хвърчат към него като джип "Чероки" по асфалтиран драйвуей.

Включително във времето, когато всеки има телефон и може да си запише каквото му е на душа.

Разбира се, тезата, че те преследва "дълбоката държава", "мафията", "властта в сянка" и т.н. е част от поредната дъвка, която "демократичната общност" развива над десетилетие. Там все някой ги следи, наблюдава, подслушва, саботира, не ги пуска по медии и т.н. - тях, самобявилите се за спасители на демокрацията (най-често мистериозната "мафия").

И тази теза е много удобна. Статусът на жертва също е много удобен. Но избирателите не харесват хора, които се обявяват за жертва. Те гласуват за хора, които могат да носят отговорност и да управляват.