Размяна на обидите в парламента, по време на обсъждането на промените на първо четене в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложени от ПГ на „Има такъв народ“, стигна връхната си точка при излизането на Явор Божанков от ПП-ДБ на трибуната.

Той обяви, че референдумите са девалвирали като инструмент на гражданското общество, защото партиите започнали системно да злоупотребяват с тях.

"ИТН ангажирали огромна политическа енергия, че няма да правят партия, след това референдумът им се превърнал в платформа за политическа партия. Днес партийната субсидия ИТН не я дарява, а си я прибира цялата, атакува той.  На някой можело а му хрумне да не се плашат данъци, затова сега имало ограничения какво да се пита", смята депутатът.

Станислкав Балабанов от ИТН го нарече жалкар.

"Беше изправен "за" тогавашния наш референдум, беше много "за", сега искаш да го отхвърлиш. Нека да си за пример твоята същност колко е жалка", каза той. 

Павела Митова от ИТН пък вметна че нямало защо да броят думите на Божанков, защото "днес е комунист, утре е демократ".

"Митова, обясни на тоя шушляк за какво става дума", каза й Тошко Йорданов, с което си спечели устна забележка от председателстващата заседанието Росица Кирова.

"Ако народът смяташе, че вашето поведението е правилно, от първа политическа сила нямаше да сте на границата между живота и смъртта", отвърна им Божанков.

Митова се включи, че не знае кой точно шушляк визира Йорданов.

"Ще обясня на всеки един шушляк. Като сравня различните европейски практики. За национален референдум са необходими 400 хил. подписа и се изискват 3 мес. Това е недостатъчно, в повечето европейски държави е 6 мес, а подписите са значително по-малък процент от населението на държавата", каза тя.

"Във Финландия било 6 мес. и 50 хил подписа - 0,9% от населението. В Италия подписите са 500 хил , но това е 0,8% от населението и имат пак 6 мес. за събирането им. В Словения има 35 дни за събиране на подписи, но се искат 5000 или 0,2% от населението. За отмяна на закон трябват 40 000 подписа, за конституционни промени - 30 000 подписа.

Само в Литва искали процентно повече подкрепя спрямо населението -  трябват 300 хил или 10% от население. Надявам се всички "шушляци" да са разбрали", допълни Митова.

В крайна сметка промените не минаха.