Желю Желев: Петър Берон е донасял на Шесто до последно!

Зората на демокрацията - Петър Берон, Желю Желев и Петко Симеонов нсе още играят в един отбор.

София, България 17 Юни 2009, 17:02 2664 прочита 0 коментара

Желю Желев: Петър Берон е донасял на Шесто до последно!

Пожела да го скрия като посланик в Индонезия, за да изследва индонезийски буболечки, но после ексктремистите от ДС го подлъгаха да се кандидатира с Жорж Ганчев и да ме плюе

На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков подава оставка. Заговорниците от партийния елит се размечтават и доволно потриват ръце. Народът е в еуфория. Всички си мислят, че диктаторът си отива и идват “добрите от ЦК на БКП и Политбюро”. На 7 декември 1989 г. е създаден СДС с председател д-р Желю Желев и секретар Петър Берон. Дебатите около кръглата маса отминават и идват първите демократични избори за Велико народно събрание. БСП печели. През август 1990 г. ВНС избира д-р Желев за президент. На 13 декември 1991 г. СДС печели изборите “с малко, но завинаги”. Филип Димитров оглавява първото синьо правителство и “славният” демократичен български преход започва... 29 май 2009 г. – задават се нови избори, преходът е стигнал до под кривата круша, а д-р Желев е пределно откровен пред “ШОУ”. <hr /> - Д-р Желев, много е изписано за вашите тайни и не толкова тайни срещи с Луканов. Ще отделите ли истината от спекулациите? Например за срещите ви в ресторант “Крим”? - Те бяха две и се състояха преди изборите за ВНС. Аз бях лидер на опозицията, естествено е да имам срещи с Луканов. Но те не бяха тайни, а известни предварително, за да няма никакви съмнения и мнителност, всичко е било ясно. Знаеше се, че на тях аз ще поставя тия и тия въпроси. Така поставих още тогава, преди започването на Кръглата маса, въпроса да ни дадат сграда. Луканов се съгласи, след като му поставих ултиматум, че иначе избори няма да има. Кръглата маса започна работа, ние не получаваме нищо. Разбрахме, че ни заблуждават и лавират - те да печелят време, а ние да не можем да водим предизборна кампания. Напуснахме преговорите и още на другия ден от БСП ни казаха, че всичко е уредено – даваме ви сградата на “Раковски” 134, която отнеха от някаква търговска организация и ни я дадоха с телефоните, с обзавеждането, офис техниката, с всичко. Дадоха ни и 80-100 коли от техния резерв за предизборната ни кампания. Тоест, от тези “тайни” срещи в “Крим” тръгна изпълнението на почти всички наши искания. - Преди да продължим, няма как отминем въпроса с досието на Петър Берон, който и до днес не е изчистен напълно. Този проблем доведе по-късно до други и може би промени хода на прехода. Най-популярната спекулация тогава беше – Желев изпълни поръчка и пусна “мухата” с досието, за да го дискредитира, защото комунистите се страхуваха от яростния лидер на СДС и харизматичен оратор Петър Берон? - Ето как стоят нещата с Петър Берон. Когато ВНС ме избра за президент, той беше секретар и зае мястото ми до избирането на председател на СДС. Тогава по стените в центъра на София бяха разлепени какви ли не листовки – доклад от агент Бончо или от агент Бончев, бъркаха се псевдонимите, но всички знаеха, че се отнася за Берон. Това притесняваше и мен - има ли, няма ли истина, защото тогава маскаряха кой ли не. Един ден идва при мен в президентството половината Координационен съвет на СДС. Казват, ние идваме с една тревожна мисия. Какво имате предвид, бе? Абе, има ли истина в това, че Берон е бил сътрудник на Държавна сигурност? Не мога да кажа, защото и аз ги чета тия неща по стените, отвръщам. Но наистина щеше да бъде най-големият гаф, ако председателят на опозицията действително се окаже сътрудник на ДС и те поставиха въпроса да се види дали е бил и аз обещах да го направя. Позовах се на ремонтираната конституция на Тодор Живков, където държавният глава имаше големи правомощия за националната сигурност, отбраната на страната и т.н. и се обаждам на тогавашния вътрешен министър Пенчо Пенев: “Г-н министър, понеже има напрежение около личността на Петър Берон, моля ви да ми донесете неговото досие, важно е за сигурността на страната. - И Пенчо Пенев веднага носи цял куфар с доноси, който сякаш му е бил под ръка и само чака да му звъннете? - Не куфар, беше една такава дебела чанта. Тежеше поне четири-пет кила. Дойде не веднага, а след два часа и нещо. Благодарих му и му казвам – ето ви вестници, четете. - Предлагате на вътрешния министър да чете вестници в кабинета ви, вместо да отиде да си гледа работата!? - А как иначе? Разбира се, че трябва да изчета цялата информация за Берон в негово присъствие, иначе ще кажат: Желев взел или преснел, или пък фалшифицирал нещо и всякакви такива дивотии. Даже подхвърлих на министъра, че му завиждам. Казвам, вие ще четете по-интересна информация от мен, а ще трябва да чета неприятни неща. Чете той, чета и аз. Изчете всички вестници и ги прегледа още веднъж. А на мен почти ми беше прилошало от прочетеното. Защото Берон ние сме го уважавали, обичали сме го въпреки всичките му слабости. Той още тогава имаше някои националистически забежки, аз съм го засичал няколко пъти – какви интереси изразява, какво значи това, ние демократична опозиция ли сме или нещо друго?! И той си свиваше опашката. Но не обръщахме особено внимание на това, всеки си има увлечения. Обаче като продължих да чета по-нататък тия неща за него, вече не почти, а направо ми прилоша. Имах чувството, че ако бяха за мен, нямаше да го изживея толкова мъчително. - Толкова грешен ли е бил Петър Берон, защото вижте какво се получава – вътрешният министър ви носи дебелата тежка чанта, но сяда и чете вестници, единствено вие изчитате всичко от край до край и само вие знаете какво пише в досието му. След това досието му изчезва мистериозно, а Петър Берон до ден-днешен отрича, че е бил доносник? Няма ли най-после да открехнете тайната и да кажете какво ви е докарало до припадък? - Берон е бил сътрудник на Шесто управление на ДС. В началото са го водили към друго управление, но го прехвърлят към Шесто и той е работил за него до последния момент. За Шесто е и последният му донос - Екогласност се събра в квартирата на еди-кой си, където тоя каза това, оня каза онова, взе се решение да се прави еди-какво си и. т.н. Всичко това веднага стига чрез Берон до ДС. - Но Берон казва, че е писал само обичайните доклади за срещите си с чужденци по научна линия? - Няма такова нещо. Това го измислиха други сътрудници на ДС от БАН, защото те не бяха малко там. При Берон става въпрос за доноси. И последният дори е от демонстрацията на трети ноември 1989 г., с която толкова се гордеем. Тогава, след събитията пред “Кристал”, отиват две-три хиляди души да връчат на председателя на НС Станко Тодоров искането на Екогласност. Дошъл някакъв секретар, самият Станко Тодоров се скрил, демек това е под достойнството му и пр. И за това има донос от Берон. Това му е последният донос - кой какво е правил и казал, каква позиция е имал, какво са решили да правят и т.н., и т.н. - Да, ама някои ще си кажат, Желев може да си твърди, каквото си иска, а документите ги няма? - Изключено е да ги няма. - Медиите гръмнаха, че Берон е доносник, докато той беше на посещение в Будапеща? - Не е така. Това в медиите го изстреля Тренчев. А ние се бяхме разбрали Берон да обясни, след като се върне. Даже преди да го извикам, на Ивайло Трифонов, с когото сме приятели и съидейници, му казвам, Ивайло, абе, доносник е бил, майка му стара, какво да правим? След два дни Трифонов ми казва, виж какво, ти не можеш да мълчиш, ако мълчиш, значи го прикриваш и утре теб ще те обвинят за това. И беше съвършено прав. Междувременно идват бай Милан Дренчев и Дертлиев, те вече от ухо на ухо в КС на СДС са узнали, че е така и така. Аз ги питам какво да правим при тая ситуация, умуваме те и аз... Отидоха си, мисля аз какво да направя и извиках Берон. Предложих му да си подаде оставката като председател на КС на СДС и като председател на Парламентарната група, защото могат да станат такива възпаления и инфекции по-нататък, че не знае какво ще се случи, може направо да съсипят СДС. Няма как да се размине, защото човек на ДС, и то точно на политическата “полиция” да бъде председател на демократичната опозиция е безумие. - Би било крайно интересно народът да узнае поне някои моменти от този исторически разговор между вас и Берон? - Просто му казах нещата, каквито си бяха. Излизаха разни листовки, в “Работническо дело” излизаха разни неща, ти си знаеш какво си правил, какво има за теб и няма какво още да си обясняваме по въпроса, казвам аз. Съобщих му и че в президентството са идвали много притеснени една част от Кординационния съвет. Заради това така и така, изисках ти досието, имам право на това и прочетох това и това. Направих му пълен поменик на изчетеното от мен, за да види, че не блъфирам, включително и за последния му донос. Берон ставаше все по-бял, докато аз говорех, и като свърших, се получи една пауза. Накрая той попита – е добре, аз сега какво да правя? Викам, най-разумното е да си подадеш оставките, и той отново замълча... Мълча и после пита – и това ли е моето бъдеще? Казвам, виж какво, това, което аз мога да ти обещая, понеже знам, че си способен човек, е да те направя посланик в някоя от африканските или азиатските държави. Защото в Европа ще бъдеш на мушката и първо, няма да бъдеш добре приет и второ, няма да бъде добре нито за теб, нито за СДС. - Той какво каза? - В психологията има един термин, който определя неговото състояние в този момент като ултрапарадоксална фаза. Берон изведнъж изпадна в едно неестествено оживление и казва, ами да, разбира се, аз ще отида и ще стана посланик в Джакарта, там в Индонезия има едни буболечки и почна да ги изрежда с латинските им имена. Никой не ги е описал, всички ги споменават, но никой не ги е изследвал, аз ще отида и ще ги изследвам. Викам, хубаво, ще се разберем по-нататък, важното е да излезеш от тая ситуация сега. Разбира се, аз трябваше да задържа назначението известно време, за да се разсее цялата тая история. И като се срещнем по приеми, все ме пита – сега какво става с назначението ми. Казвам, Петре, почакай, бе, почакай, все пак времето трябва да разсее тези неща, после ти ще можеш да си направиш в научната област каквото желаеш, каквото поискаш. И той – добре, изобщо поддържахме си едни приятелски отношения, все едно нищо не е било. Поне пред външни хора. Обаче дойдоха изборите за президент и явно разни националисти там, по-радикалистки настроени, да не кажа екстремистки настроените среди от ДС го бяха напомпали той да се яви като кандидат за вицепрезидент с Жорж Ганчев. Той пое тази роля и оттогава започна една кампания срещу мене, вероятно са го излъгали, че му е унищожено досието. - И защо го прави, нали сте щели да го правите посланик и самият той е искал, защо му е да си вкарва автогол? - Как защо? Нали иска да става вицепрезидент, а вице с прозвището Бончо не върви, тегли ги надолу в кампанията с Жорж, затова ме плюе. Той е длъжен да доказва, че нищо не съм чел, че съм излъгал, че съм мръсник и няма никакво досие. То и при последното оповестяване от комисията Костадинов пак имаше много извержения от негова страна. Казаха ми, че закриват пленарното заседание, след като са изчели сътрудниците от трибуната, пита го репортерка в кулоарите как така, вие през всичките тези години твърдяхте, че не сте бил агент, а сега какво се оказа? А, това е стара желевска дъвка, отговорил Берон. Е на това му викат гьонсурат! Както и да е. Ще споделя още нещо, за което съм мълчал. Не мога си спомня точно деня, но беше около изборите през 2005-а. Аз и жена ми сме в ресторанта на Иван Евлогиев на “Оборище”, преди кръстовището с бул. “Левски”, после го купиха други. Поводът беше рождения му ден. - Да не би да става дума за днешното заведение “Планета клуб” и за онзи Иван Евлогиев, който беше собственик на процъфтяващото някога предприятие “Компакт”, после си купи банка с празен трезор, фалира, полежа малко в затвора, излезе и обвини Костов за фалита си? - Същият. За фалита може би има право, но това е друга тема. Седим двете семейства в ресторанта, имахме приятелски отношения. Той между другото пише поезия и е най-добрият изпълнител на “Поручик Галицин”, слушал съм английските и руските изпълнения, но Иван я пее като Бог, не знам по-добър изпълнител от него. На всички тържества приятелите винаги го карат да изпее “Поручик Галицин”, жена му също пееше много хубави руски песни, и двамата имат усет към музиката, но да не се отплесваме. Вече бяха минали години и не обръщах внимание на изверженията на Берон из разни интервюта по мой адрес. И както обядваме, към масата се приближава един човек с бяла коса. Застава до нас и пита, позна ли ме? Аз веднага го познах – Николай Дюлгеров. Той беше кандидат-член на Политбюро и управител на област София по Живково време, млад човек, от поколението на Георги Атанасов. Гледам го аз и викам, познах те, бе Николай. Той – браво, бе, след толкова години. А ние 30 години не сме се виждали, в един факултет сме учили – философско-историческия, но тогава те с Георги Атанасов тръгнаха към комсомола да правят партийна кариера, а моят път е известен, в обратната посока с последствията си. И като му казах, че съм го познал, той изведнъж избухна: “Ей, тоя Берон голям наглец, бе!..” Чакай, прекъсвам го, във връзка с какво го казваш? Ами четох във вчерашния “Труд” нещо от него и там той отново те нарича подлец, мръсник, негодяй, ама голям нахалник бил тоя, бе! Аз викам, добре, нека ме ругае, какво от това, аз не му обръщам внимание. А Николай Дюлгеров продължава да се нервира: “Абе, той дето те ругае хубаво, ама и лъже. Той си беше сътрудник на Шесто на ДС. По време на Екофорума аз като кандидат-член на Политбюро бях натоварен с цялата отговорност за провеждането му. Проверявах техническата, технологическата и другите неща по организацията, занимавах се и с гостите, осигуряване на транспорта, нощувките и т.н. Поисках от сътрудниците ми списъка на българските участници в екофорума и гледам – Петър Берон. Взех един молив и го зачертах: кой е включил тук Берон, бе! Ама другарю Дюлгеров, тоя списък ни е даден така, както си е. Е, вие не знаете ли, че Берон е дисидент?! Не знаем. Нека да се обадим на генерал Мусаков. Мусаков беше шеф на Шесто управление на ДС тогава, та дотърчава той с мерцедеса за нула време. Какво прави Берон в списъка, бе, другарю генерал, как са го включили? Абе, Николай, това е нашият човек, бе, ние сме го включили, разяснява положението ген. Мусаков...” Интервю на Славей КОСТАДИНОВ и Иван ГРИГОРОВ