Той не е галеник на съдбата. Няма дом, живее на улицата. Има роднини, но е отритнат от тях. За да преживява, разчита на хорската милостиня, пише "Янтра днес".

От дете 32-годишният Светослав Ганев е подложен на тежки изпитания и борба за оцеляване.

Родителите му се разделят и го изоставят още когато е едва на 8 месеца. Малкият Светльо прекарва детството си в социалните домове и помощните училища в Алеково, Балван и Ново село. Завършва основно образование.

Започва да учи и средно, но безпаричието го отказва, а негов дом става улицата.

“Останах напълно сам през 2000 г., когато баба ми почина, тя ми помагаше и се грижеше за мен, споделя Светльо. Младият мъж продължава да разказва, че баща му не се интересува от него.

Той е болен и живее в Страхилово с втората си жена. Когато ходи при тях, синът се чувства нежелан и отритнат от него и мащехата си. Открива майка си едва преди три години чрез предаването “Съдебен спор”.

В момента тя живее в село Обединение с друг мъж. Оказва се, че Светльо има много братя и сестри, но не познава всичките. Майка му има няколко деца от различни бракове. “Някои от тях са изоставени, другите са недъгави. По линия на баща си имам две сестри. Те са добре физически и психически. Едната е в Страхилово и е омъжена за земеделец, а другата живее в чужбина. Брат ми, с който сме от един баща, почина преди две години в социален дом.

Погребан е във В. Търново, ходя редовно на гроба му”, продължава да реди думите младият мъж, който съдбата не е пощадила.

Временно Светльо живее при сестра си и земеделеца. Работи за тях, за което получава заплата и храна. След време обаче усеща, че е нежелан и решава да си тръгне. Обяснява, че се чувствал като натрапник. Младият мъж започва да търси работа и попада на различни хора.

Някои от тях се държат добре с него, а други са жестоки и тиранични. Работи в животновъдството, в хлебопроизводството, като чистач. Често изкарва по някой лев за прехрана като помага на различни хора, пренасяйки въглища, дърва, прекопавайки дворове…

Един от най-трудните периоди в живота му започва, когато пътува на стоп за погребението на любимата си баба. Тогава Светослав поема по пътя към ада. Група роми от Две могили го вземат в колата си и го придумват да отиде с тях, за да му помогнат да подреди живота си. Подлъган от щедрите им обещания, без да осъзнава, той се превръща в техен роб.

Първоначално го придумват доброволно да дари кръв за техен роднина. След това му предлагат да отиде да работи земеделска работа в чужбина, където събира орехи, билки и други такива неща. Друга част от хората, с които е заведен там, са принуждавани да просят. Един ден роми му предлагат да продаде бъбрека си, за да изкара някой лев, съгласява се.

Малко по-късно, след разговор със свако си, който е с един бъбрек, младият мъж размисля и се отказва. Споделяйки промяната в решението си, Светослав разгневява тартора на ромската група и спрямо него започва нечовешки тормоз. Следва оковаване с вериги, изтезания с електрически ток, побоища и психически издевателства. Един ден, благодарение на помощта на съсед, младият мъж все пак успява да избяга.

Отървал се от своите мъчители, бездомникът обаче не успява да загърби и проблемите си. Търси помощ от Община В. Търново, но там му казват, че няма как да му помогнат, защото адресната му регистрация е в град Бяла. Той споделя, че това е така, просто защото е записан на адрес на свой познат. Докато живее в Бяла, нощите Светослав изкарва в стари обществени тоалетни.

Когато идва във В. Търново, отново си намерил подобно място – едно помещение в тоалетните зад бившите Хали. След като от Общината затварят достъпа до него, е принуден да се премести под моста до бирената фабрика. Там прекарва и цялата изминала зима. Бездомникът признава, че от полицията няколко пъти са му съставяли актове за нарушения, тъй като няма лични документи. Лоши хора все ми я унищожават, пояснява той. Светльо се мие и къпе предимно по реките.

Когато има пари, той си позволява да наеме стая за нощувка, където да се преведе във вид и да изпере дрехите си. Няма пари за нови, облича такива, които други хора са изхвърлили до контейнерите. Доволен е, че поне са чисти. Има други, които са му подарявали добри хора, така че не се оплаква от липса на облекло. По-трудно му е с обувките, но още не е тръгнал бос.

Най-големият проблем за Светослав е храната. Преди са му давали от един ресторант, но след смяната на персонала с нов останал без нея. Сега се изхранва предимно от контейнерите. Разказва, че понякога не се храни в продължение на цяла седмица.

Когато успее да си намери работа, е спокоен, но когато няма и изпадне в безизходица се принуждава да прибягва до просия, защото се страхува, че иначе няма да оцелее. Казва, че по този начин се изкарват не повече от 20-30 лв. на ден. “Имало е моменти, в които съм посягал на живота си и понеже съм вярващ знам, че това е грях. Досега съм оцелял благодарение единствено на Бог. В града има много просяци и всеки е различен.

Някои се държат агресивно, други са свестни. Има такива, които просят, за да си купуват алкохол и цигари, но аз нито пуша, нито пия. Преди се е случвало в трудни моменти да пробвам да си реша проблемите с алкохол, но това помага само временно и нищо не се променя. Затова реших, че няма смисъл.

Пробвал съм дори да се самоубия с хапчета, но Господ ме спаси”, изповядва се Светослав. Добавя, че понякога много го е страх, когато е на улицата, защото има хора, които се държат грубо с него.

Последното голямо премеждие, случило се на Светослав, е свързано с пожара в бившата митрополия на 1 април тази година. По думите му е пряк свидетел на случилото се, дори твърди, че насилствено е заведен и завързан от подпалвача за дърво в двора на имота. Разказва, че мъжът, който го е направил, използвал коктейли “Молотов”, които хвърлил на покрива на сградата и през прозорците ѝ. Благодарение на бързата намеса на пожарникарите, Светослав и този път оцелява като по чудо.

Понякога бездомникът попада и сред добри хора. Когато му се наложи да се раздели с тях, винаги му е много мъчно. Въпреки трудния си живот, вярва в доброто. Всяка сутрин той чете фрагменти от библията, прекръства се, благодари на Бог, че го е запазил през нощта, и се моли да му даде сили да се справи през деня.

Благодарен е на Господ, че го пази от болести и все още не го е прибрал при себе си, защото иска да си намери постоянна работа и да успее да подреди поне малко живота си. Светослав вярва, че светлите дни за него тепърва предстоят.