Преди 23 години полицай намира безжизненото тяло на 20-годишен младеж по дигата на Гребната база. Момчето е с няколко прободни рани и обляно в кръв. Мистерията се разплита за часове. Разследващите установяват, че е извършено убийство от ревност и омраза. Двама са задържани като извършители, пише Marica.bg

През 1997-а 17-годишният Манол Узунов живее в пловдивския квартал „Смирненски“. Имал трудно детство. Родителите му се развеждат,  а раздялата им се отразява тежко на десетокласника. Той е изключително привързан към баща си. Манол поема този удар, става самостоятелен  и затворен в себе си. След време се отдава и на страстта към канабиса.

Чувствал се като главен герой в екшън филм, винаги искал да изпъква, да бъде забелязван, да е по-интересен от останалите. Неслучайно любимият му филм е „Убийци по рождение“, чието заглавие ще се окаже ключово за същността му.

Манол е единственият близък приятел на Торнике Априашвили, грузинец, ученик от девети клас в една от езиковите гимназии в града под тепетата. Двамата имат изключително различни характери, но въпреки това се разбират.

За разлика от Узунов, Торнике имал прекрасно детство в Тбилиси, бил скромен и с много приятели, на които вярвал безрезервно. В България започнал да учи английски, мечтаел да се реализира успешно и да бъде дипломат в посолството. Торнике трудно се адаптира към Пловдив и новата обстановка, но определено смята, че Манол е негова подкрепа.

В началото на ноември 1997-а една целувка отключва демона в 17-годишния Узунов. Той е хлътнал по красавицата Албена, но тя е подарила сърцето си на друг. Щастливецът е 20-годишният Илия Челибашки. До Манол стига информация, че момичето, в което е влюбен, е сляло устни с конкурента му. Ученикът се вбесява, часове наред мисли как да реагира и какво да стори, за да прекрати връзката на Илия и Албена. Изведнъж му хрумва план за отмъщение.
 
Манол се среща с Торнике и иска подкрепата му, като не споделя истинската причина. Казва му, че има поръчка да набие един смотаняк, само за сплашване, като за това щели да получат и заплащане ​- 300 долара, които да си поделят след тупаника. Торнике обмисля предложението, пушат по цигара канабис, но в крайна сметка се съгласява и застава твърдо до приятеля си. Така е възпитан - в Грузия приятел означава човек, за когото да направиш всичко, като за брат.

Точно на 6 ноември започва изпълнението на плана за отмъщение на Манол за открадната ласка. Към об​яд ревнивецът решава да отиде на гости в апартамента на Илия Челибашки, по прякор Шекито, който се намира на бул. „Данаил Николаев“. Казва му същото, каквото и на Торнике - че има поръчка да сплаши един смотаняк с малко бой, след което ще могат да си поделят 300 долара.

Макар двамата да не са приятели и рядко да пушат заедно по някоя цигара в кварталното кафене, Челибашки склонява бързо и не подозира нищо от това, което го очаква само след няколко часа.  Разбират се да се видят на следващия ден.

Манол изгаря от мисълта, че отмъщението му наближава. Пред очите му постоянно са Илия и Албена, които се целуват и са щастливи заедно.
Ученикът купува кама и я скрива под леглото в квартирата на грузинския си приятел.

На следващия ден настъпва мигът за възмездие. Манол вика Илия и с Априашвили тръгват към Гребната база. Вървят мълчаливо един след друг по дигата. Отхвърленият ученик стиска камата, а другите двама са въоръжени с нож. Изведнъж Манол се обръща и забива острието в носа на Челибашки. Той изкрещява от болка и се хваща за лицето.

В това време Узунов започва да нанася удари с камата в гърба му. Поваля го на земята и излива злобата си с ритници. Продължава да го пробожда жестоко. Изважда камата от тялото на Илия с изкривен връх и я дава на Торнике. Касапницата продължава с пълна сила.

Двамата един след друг забиват ножа в тялото на Челибашки. На Манол му прилошава, Априашвили продължава. Жертвата се свива от болка. Първоначално се съпротивлява, после само стене, докато накрая спира да се движи.

 Манол и Торнике се изпаряват от мястото на жестокото убийство. Прибират се в квартирата на грузинеца, сменят облеклото си и скриват изцапаните с кръв дрехи. Същата вечер се отдават на купон. Пият бира, смеят се, сякаш нищо не се е случило. Изморени и в еуфория се прибират, за да отпочинат.

На следващата сутрин полицаят Димитър Маринчешки е на Гребната база за ежедневния си сутрешен крос. Докато тича по дигата, той се спира и остава вцепенен. Пред очите му е трупът на Илия. Момчето лежи обляно в кръв и не помръдва. Маринчешки бързо се обажда на колегите си и те пристигат на мястото.

Не след дълго мистерията започва да се разплита. Разследващите стигат до Манол и Торнике и те са задържани. При обиск в квартирата на грузинеца са иззети марихуана, канабис в бурканче от кафе и машинка за свиване на цигари.

Приятелите по острие са тикнати в ареста, след което изправени пред съда.

Окръжният съд дава по 12 години затвор на момчетата, но апелативните магистрати намаляват присъдите

Ревнивецът и бойният му другар излежаха присъдите

Манол твърди пред съдиите, че е искал само да сплаши Илия, но потънал в ярост и не се контролирал. Забивал острието, заслепен от ревност и желание за отмъщение, като осъзнал какво е извършил едва когато Челибашки спрял да диша. 

Торнике се поддал на съвестта. От страх признава, че е съучастник на Манол и  автор на няколко от прободните рани по тялото на Илия. Срамува се, че не е предотвратил убийството. Няколко дни преди пъкленият план да стане факт, Манол споделя с Торнике, че иска да счупи ръката на Челибашки, защото се целувал с Албена.  

През септември 1999-а Окръжният съд в Пловдив  изпраща зад решетките Манол и Торнике за по 12 години. Двамата приятели обжалват присъдите. Апелативният съд ги намалява на десет години затвор за Узунов и седем години и половина за Априашвили, което е окончателно потвърдено. На 18 февруари 2005-а Манол излиза на свобода. Четири години по-рано, през февруари 2001-а, от Трудово-поправителното общежитие за непълнолетни е пуснат Торнике.

На мястото на Гребната база, където е убит Илия, сега има паметна плоча. След трагедията родителите на Илия Челибашки - Шекито продават семейното жилище на бул. „Данаил Николаев“ и заминават извън града, за да опитат да продължат живота си.