Гари Риджуей е смятан за втория по количество на потвърдените убийства в Съединените щати след Самюъл Литъл. 49 жени не са оцеляли след срещите си с него. Много от тях остават само номер в полицейските документи в продължение на десетилетия. 

Тами Лайлс е последната от неидентифицираните

Преди дни американските медии съобщиха, че експерти по генетична генеалогия са сложили край на идентифицирането на жертвите на серийния убиец Гари Риджуей. Най-накрая беше потвърдено, че останките, чието местоположение престъпникът разкри през 2003 г., принадлежат на Тами Лайлс.

16-годишната избягала от дома си през 1983 г. и работила като проститутка в Сиатъл, Вашингтон. Семейството не се интересувало много от съдбата й и информация за изчезването й е подадена едва през 1988 г. По това време семейството не е общувало с Лайлс от няколко години и най-накрая решили да разберат къде е тя. Било твърде късно - момичето не било виждано от 9 юни 1983 г.

Всъщност фактът, че Лайлс не е между живите, става известен в края на 80-те години. Черепът и няколко кости са намерени през 1985 г. и идентифицирани по зъби през 1988 г., но останалата част от скелета липсва.

През 2003 г. Риджуей показва на полицията къде лежат останките на няколко други жени. Вече е установено със сигурност, че Лайлс също е била една от тях. Убиецът не се интересувал от имената им и не запомнял лицата им.

"Много се радвам, че след 40 години изследване тези кости най-накрая имат име", казва Ерик Уайт, сержант от полицията в окръг Кинг

Служителите на реда са уверени, че вече знаят имената на всички жени, убити от Риджуей, един от най-странните и кървави убийци в историята на САЩ.

Риджуей израства в странно семейство

Гари Риджуей е роден през 1949 г. в Солт Лейк Сити, Юта. Майка му, Мери Риджуей, е много властна и сурова жена и той имал редица психични и физиологични проблеми от детството си.

Например той се напикавал в леглото до 13-годишна възраст. След всяка подобна случка майка му лично миела гениталиите му. По-късно Риджуей признава, че изпитвал смесица от сексуално влечение към нея и желание да я нарани.

Бащата на бъдещия сериен убиец работел като шофьор на автобус и често обсъждал пътниците с жена си по критичен начин. Малкият Гари особено си спомня, че родителят му постоянно ругаел проститутките, които трябвало да транспортира. По-късно секс работничките станали обект на перверзната страст на убиеца.

"Планът беше следният: трябваше да убия възможно най-много жени, които смятах за проститутки", заявява Гари Риджуей в изявление пред съда от 06.11.2003 г.

След като завършва училище, Риджуей се жени за 19-годишната Клаудия Бъроуз и скоро се записва като доброволец във войната във Виетнам.

Там той служи като офицер по снабдяването на флота, но успява да участва и във военни действия. Забавлявал се и с местни проститутки, като от една от тях се заразил с венерическа болест, която не бързал да лекува. Тя и Бъроуз се развели по-малко от две години след сватбата си.

По време на втория си брак Риджуей започва да се занимава с религия.

Втората съпруга на Риджуей през 1973 г е Марша Уинслоу. От този момент нататък той става невероятно набожен: непрекъснато четял Библията и рецитирал любимите си пасажи на глас, дори на работа. Риджуей станал пътуващ проповедник и в свободното си време ходел при съседи и предлагал да говорят за Бог.

Тази вяра, очевидно, е била не само искрена, но и граничеща с екзалтация. Бъдещият убиец можел да избухне в сълзи, след като прочете поредния пасаж от Светото писание или след особено впечатляваща проповед от своя пастор.

Той принудил Уинслоу да следва инструкциите на местния свещеник дума по дума. Те се сдобили със син, а двойката изглеждаше повече от благопристойна.

Само дето Уинслоу разказвала, че през цялото това време Риджуей продължавал да посещава проститутки. Като цяло бил сексуално хиперактивен и искал да прави любов по няколко пъти на ден. В същото време той се опитвал да убеди жена си да правят секс на обществени места или поне сред природата.

Освен това майката на Риджуей постоянно се намесвала в семейния им живот. Мери Риджуей контролирала всички разходи на съпрузите и когато искали да купят нещо сериозно за къщата, тя взимала окончателното решение.

Риджуей бил заподозрян от самото начало

През 1981 г. Уинслоу се уморява да живее с религиозно екзалтирания си хиперсексуален съпруг, неговите проститутки и майка му и подава молба за развод. Около година след това Риджуей започнал да убива жени.

Неизвестният тогава престъпник веднага получил прякора Убиецът от Грийн Ривър, тъй като първите пет жертви са намерени на брега на същата река в щата Вашингтон.

Най-често Риджуей хващал улична проститутка или самотно момиче. Той им е плащал за секс или ги е убеждавал да правят секс с него по други начини. И след това в процеса ги удушавал с ръце или други импровизирани средства. Той е извършил 45 от 49 нападения през 1982-1984 г. Най-младата жертва е на 14 години, най-възрастната - на 38.

"Удушавах ги. И се справях много добре", казва Гари Риджуей.

Риджуей се разработва от полицията от 1983 г. Но не можело да бъдат намерени доказателства, а самият престъпник много внимавал.

След първите шест нападения той започнал много внимателно да прикрива следите си. Останките са откривани в най-добрия случай година по-късно, а често дори по-късно, както при Лайлс. Минавало още повече време, за да ги идентифицират и да ги включат към жертвите на Убиеца от Грийн Ривър.

Поради това било изключително трудно да се установи тяхната самоличност. Те често са били обозначени просто с номер. Например останките на Лайлс, които Риджуей разкрил на полицията през 2003 г., били посочени във файла като „Кости 20“.

Риджуей бил много находчив

През 1983 г. полицията във Вашингтон решава да предприеме доста необичайна стъпка. Друг известен сериен убиец, Тед Бънди, бил помолен за помощ при залавянето на неговия „колега“. По-специално Бънди предположил, че убиецът се връща на местата, където е оставил жертвите си, и се занимава с некрофилия. Това предположение се потвърдило.

По-късно Риджуей твърдял, че тези действия са намалявали желанието му да извърши ново убийство. Тази ужасна „терапия“ обаче не продължавала дълго.

През 1984 г. следователите се заели много сериозно със залавянето му. И тогава се оказало, че престъпникът е учудващо находчив. Смята се, че IQ на Риджуей е малко под 90, което е малко под долната граница на нормата. Въпреки това той не се поддавал на нито един от полицейските номера и не се издавал по никакъв начин. Той дори се съгласил на разпит на детектор на лъжата и го преминал без затруднения.

Освен това след ареста си убиецът казал, че е разработил няколко начина да приспи бдителността на жените, които се качвали в колата му. Някои например го молили да покаже документите си. Тогава Риджуей изваждал портфейла си, в който освен книжката му имало снимка на него и сина му.

"Те виждаха снимки на сина ми и си мислеха, че съм нормален човек", казва Хари Риджуей в разговор с Мери Елън О'Тул от ФБР.

През 1988 г. той се жени за Джудит Линч. Смята се, че това е допринесло за факта, че той практически е спрял да извършва нападения. Жената не се смущавала от сексуалната хиперактивност на съпруга си.

Освен това Линч харесвала, че Мери Риджуей се грижи толкова много за сина си. Натрапчивата намеса на майка й в живота на съпруга й не й изглеждаше странна.

По-късно тя казва, че съпругът й се усмихвал през цялото време и се опитвал да й угоди. „В продължение на 14 години живеехме всеки ден като младоженци“, спомня си съпругата на убиеца за годините на брака.

Риджуей е извършил последните четири престъпления през 1986, 1987, 1990 и 1998 г., когато вече е излизал или е бил женен за Линч. По-късно жената дори е заявила, че е „спасила много животи“. Може би това е така - убиецът като цяло бил активен точно през периода, когато е оставен сам.

Риджуей е арестуван благодарение на ДНК тестове

Полицията арестува Риджуей на 30 ноември 2001 г. ДНК проби от местопрестъпления са събрани за първи път в края на 80-те години. Сред тях е спермата на престъпника.

След дълго разследване на Риджуей са предявени първите четири обвинения. Семейството и приятелите му не можели да повярват на случващото се. Те знаели, че някога са се опитвали да го свържат с мистериозния убиец от Грийн Ривър, но това било преди почти 20 години. Близките му го познавали като много мил, трудолюбив, религиозен човек.

През 2002 г. Линч подала молба за развод. През ноември 2003 г. Риджуей се споразумява, признава 48 престъпления и започва да показва на полицията къде е скрил останките.

Сред тях бе и втората част от скелета на Лайлс. По-късно е открито още едно момиче, за което убиецът не е споменавал досега. Риджуей е осъден на 49 доживотни присъди.

"Не им знаех имената. През повечето време ги убивах при първата ни среща, и имам много лоша памет за лица", казва Гари Риджуей в изявление в съда на 6 ноември 2003 г

Имената на последните две жертви са посочени през декември 2023 г. и януари 2024 г. Преди Нова година експерти генетични генеалози идентифицирали, че останките с кодово име "Кости 17" принадлежат на Лори Ан Разпотник. През 1982 г. 15-годишното момиче избягало от дома си в Сиатъл и изчезнало, а костите били открити през 1985 г.

Майката на Разпотник, 76-годишната Дона Хърли, не знаела къде е отишла дъщеря й повече от 40 години. Възрастната жена признава, че понякога си е мислила, че дъщеря й може да е попаднала в ръцете на убиеца, но е отблъсквала тези мисли.

"Беше по-лесно да живея, вярвайки, че е добре, омъжена някъде, отглежда деца", казва майката на  Лори Разпотник.

Полицията смята, че вече е разкрила всички престъпления на Риджуей и всичките му жертви са намерени. Самият убиец, който сега е на 74 години и никога няма да излезе на свобода, обаче веднъж казва, че те са повече от 70. 

Превод и редакция: БЛИЦ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук