Преработватели надуват печалбата си до 40% от добавянето на сухо мляко и палма в млечните продукти.

Това заяви пред „Труд“ Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация - НОКА. Той посочи, че не е изненадан от резултатите от изследването на Асоциация „Активни потребители“, което показа, че в над 80% от пресните млека у нас има добавено сухо мляко.

От влагането на подобни суровини няма полза за консуматора, но има за производителя, тъй като печалбата му зависи от рецептата, от технологията и т. н.

Тоест, ако един производител стандартно трябва да печели от продукта 10-12%, влагайки сухо мляко или палмови мазнини, печалбата може да се увеличи 4 пъти, обясни Караколев. Един път сухото мляко е по-евтино, а от втори път преработвателят пести от допълнителни разходи, свързани със събирането, извозването и преработката на суровото мляко.

Тази порочна практика обаче сряза клона на много преработватели, защото те останаха без доставчици на сурово мляко, посочи председателят на асоциацията. И на практика тези мандри останаха да работят или само с вносно мляко или само със сухо. Но, за съжаление, голяма част от преработвателите вървят усилено по този път, посочи Симеон Караколев.

Той допълни, че заблуждаването на потребителите е престъпление и не разбира защо Българската агенция по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите все още това го търпят.

От БАБХ обяснили пред изданието, че не съществува референтен лабораторен метод за установяване на наличието на сухо мляко в млечните продукти. Затова и в целия ЕС не се извършват такива лабораторни изпитвания.

“Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е записано, че “Наименованието “прясно мляко” се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация, в който се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко”. Т. е. не се допуска влагането на възстановено сухо мляко, заявяват от БАБХ.

Според Симеон Караколев обаче, трябва да се търси подход, различен от стандартния. Ако има смъртен случай от такъв продукт, представете си, че той не беше в България, мислите ли, че нямаше как да се установи какъв е размерът на сухото мляко, посочи Караколев.

Решението на проблема е да се въведат стократно по-високи санкции от сегашните. Във Франция беше наказан с  300 000 евро производител, който заблуждава потребителите относно съдържанието на продукта, който предлага. У нас глобите са от порядъка на 3000 - 10000 лева. При условие, че той прави оборот по 30 000-40000 лева на ден, мислите ли, че ще го уплашите с тези санкции, каза Караколев.

Цените на агнешкото месо са с 15% по-високи спрямо миналата година преди Великден. Поскъпването тръгва още от самите фермери - при тях живото тегло е поскъпнало с около 50-70 стотинки за килограм, което ще се отрази на цената на крайния потребител с около 2 лева отгоре, обясни Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация – НОКА.

Така в магазина цените ще започнат от 14 лева за килограм и ще стигнат до 19 лева за килограм в зависимост от месото и разфасовката. 
По думите му заради пандемията износът на български агнета е доста слаб и по-голямата част от месото ще бъде насочен към вътрешния пазар. Има малък експорт за Италия и Хърватска.

Но в Хърватска се забелязва тази година едно отдръпване от българското месо  и фокусиране върху македонското агнешко. Причината е, че македонските агнета са поне с 20% по-евтини от нашите, обясни Караколев. Той изрази надежда българските вериги да не внасят македонско месо, а да заложат на българското.