Когато цветните чадъри с рекламни надписи покриха плътно плажовете по Южното Черноморие, а върху дюните изникнаха бетонни градове, и аз като стотици други българи реших, че войната е загубена и открих ленивото спокойствие на гръцкото крайбрежие. Безкрайните плажни ивици, лазурното море, приятелското отношение на гърците и чудесната храна успяха да заглушат носталгията по курортите от детството ми.
Разбира се, повечето българи, открили прелестите на гръцката ваканция, обикновено заявяват „че кракът им повече няма да стъпи на Черноморието” и обикновено спазват заканата си, дори това да им струва няколко часово висене на опашките на Маказа, Кулата или Златоград.

Една неочаквана ваканция в най-североизточния край на България обаче ме накара да преосмисля решението си. Макар и доста отдалечено за нашите стандарти, мястото където Добруджа среща морето е феноменално.

Предразсъдъците, че „на север е студено” и липсата на добри комуникации, са успели да съхранят този край почти недокоснат. 

Там, освен да се излежаваш на безлюдните плажове, можеш да се любуваш на ландшафта, огромните слънчогледови полета, суровите скалисти брегове, езерата, в които живеят причудливи птици или да обикаляш пещерите, които морето е дълбало хилядолетия в карста.

И това далеч не е всичко. В района има огромно културно- историческо наследство.

Ето и някои от местата, които могат заинтригуват туристите, които не желаят да прекарат целия ден с на плажа с бира в ръка.

ДУРАНКУЛАК

Дуранкулашкото езеро или „Блатото” както го наричат местните е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България. В него живеят  повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Тук гнездят   малкия воден бик, белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче.  В езерото зимуват голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.

Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

В Блатото има два острова, на които са намерени най- древните археологически останки в Европа. На единият е изграден първият праисторически музей на открито в България.
На това място са открити следи от най-древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа, носител на праисторическата култура Хаманджия.

Селищната могила на Големия остров е обитавана повече от 6 хилядолетия – до края на Първото българско царство. Не случайно някои изследователи я наричат „Добруджанската Троя”.  Тук са и останките от храма на  Великата богиня-майка Кибела - един от най-големите праисторически некрополи в света на възраст от около 2500 г.

Дуранкулак има два плажа – Северен и Южен.  Северния стига до румънската граница, а Южният – до Крапец.  На северния могат да се видят останките от потъналия кораб „Ана Мария”, заседнал през 60-те години в района.

БОЛАТА

Заливът Болата е включен в класацията на най- красивите заливи в света. Това е малко заливче с пристанище край Калиакра. От двете й страни има скални масиви с издълбани в тях пещери. Това е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра.

Болата е единственият резерват в България, включващ и морска площ. В пещерите наоколо са открити останки от антично селище от 400 г.пр.Хр., и Малтийски кръст - свидетелство за търговията на Второто българско царство с Венеция и Генуа. Открити са още каменни кръгове, жертвени камъни, скални пещери - жилища. Плажът е широко известен и като място за гмуркане. Стръмна пътека на север се изкачва до върха на скалната стена, откъдето се открива изглед към цялата клисура.

ЯЙЛАТА

Името ‘Яйла‘ е от тюрски произход и на български означава ‘високо пасище’.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб.Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Резерватът се намира на 2 км южно от Камен Бряг  и представлява  тераса с площ 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен  „град” от 101 „жилища”, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйла” се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

От морското дъно са извадени каменни котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби.

ТЮЛЕНОВО

Старото наименование на селото е Калъч кьой ("село на сърпа"). През средата на XIX век в цяла Добруджа, както и в това село се заселват допълнително множество българи от вътрешността на България. Селото е преименувано през 1942 г., заради стадата тюлени , които живеели в пещерите край морето.

Тюленът  монах обаче за съжаление вече  е изчезнал вид, а единствените тюлени  там са двойка бронзови скулптури в центъра на селото. През 1936г. около н. Калиакра са живели 128 тюлена, през 1979 – два, а след 1980г. видът не е наблюдаван повече тук. Родните рибари са избивали поголовно тюленчетата под предлог, че са изяждали рибата.

На Тюленово плаж няма, но за сметка на това има невероятни скали от които може да се скача в морето. Мястото е чудесно за гмуркане, тъй като в района има много подводни пещери.

НОС КАЛИАКРА

На 12 км източно от Каварна, се намира най- красивото и странното място по северното ни черноморско крайбрежие. Полуостровът влиза на 2 километра в морето и завършва  с отвесни 70- метрови скали. Поради своята красота, този край е получил името Калиакра, което значи "красив нос". Името на местността е променяно няколко пъти през вековете. Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Траките я наричали Тиризис, римляните- Акра, а византийците - Акрес Кастелум. При българския владетел Добротица крепостта получила името си Калиакра. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. Името на носа е свързано с много легенди. Най- известната от тях разказва за 40 български девойки, които, за да не попаднат в ръцете на турските нашественици, вплели косите си в едно, скупчили ръце и скочили в бездните на морето. Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен "Портата на 40- те девици".

Малък археологически музей показва намерените останки от древността. Днес този регион е красив природен резерват, където гнездят корморани, а скорци и скални косове обитават пещерите. Ако имате търпение , можете да видите и ятата делфини,  които по изгрев и залез и появяват сред вълните. На носа са изградени фар, метеорологична станция, параклис и ресторант.

В района се намира и прочутата мидена ферма „Дълбока”, а от скоро близо до Българево е отворила е ферма за охлюви. И двете са популярни дестинации на гастротуристите.

ФАРЪТ НА ШАБЛА

Фарът на Шабла е най-източната точка на страната и е най-старият по нашите земи. Той е построен по точно копие на прочутия Александрийски фар, но е по-малък от него. Съоръжението е единственото, чиято кула, извисяваща се на височина от 32 м, е боядисана в два цвята – бяло и червено. Според историците фарът е построен през далечната 1768 г., а официално е бил открит през 1856 г. Светлината на фара се вижда на 17 мили навътре в морето. До фара, по проект на арх. Кристиян Маркулев са издигнати няколко конструкции с пирамиди и други масонски символи, които според автора носят различна символика. 

Очевидно не всичко по нашето Черноморие е загубено. Така че ако решите, слагайте джапанките и вижте тези красиви и романтични места, преди край тях да са изникнали хотелски комплекси. А едно от предимствата на северните плажове е, че на тях със сигурност има по-малко българи, отколкото в Керамоти или Тасос.  

Източник: Парашкева Иванова, TrafficNews.bg