Врязан два километра навътре в Черно море, един български нос разказва вековната история на страната, а романтични легенди се крият в тайнствените му пещери, пише profit.bg.
Столетия наред заливът на Калиакра предлага спокойно убежище за корабите, търсещи спасение от разбунтувалите се води на морето. Това е най-дългият нос на Балканския полуостров, сочат данните на статистиците.
![]()
Отвесните му скали се спускат на 70 метра, а в основата им се крият подводни пещери и арки, в които до 1981 г. живеят тюлени-монаси, които се водят за изчезнали у нас от 1997 г.
Районът на носа е една от първите защитени територии у нас и единствената, включваща и морска акватория. Тук се срещат около 400 вида растения и 310 вида птици, а във водите около Калиакра често могат да се видят делфини.
Две са най-популярните легенди за носа. Едната от тях разказва за 40 девойки, които - търсейки спасение от османците, завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето.
![]()
Според втората, Свети Никола също бягал от турците. За да го спаси, Господ удължил земята под краката му и така се образувал носът. Той обаче бил заловен, а на носа е създаден параклис, който носи името му.
![]()
През 14 век той е столица на Карвунското княжество на българските владетели Балик и Добротица. По онова време е влиятелен средновековен град, който сече собствени монети.
![]()
Днес туристите могат да видят на носа останки от могъщия средновековен град. Посреща ги и част от крепостна стена, която се издига на фона на бурните води на морето в подножието й.
В две от пещерите на носа са разположени ресторант и музей, а през нощта над 100 цветни прожектора превръщат Калиакра в невероятна светлинна атракция.
Той приютява още фар, радиолокационна и метеорологична станция. В единия му край пък се намира параклисът, издигнат в чест на Свети Никола.
![]()