Токсините в някои водорасли довеждат акулите до състояние на хипервъзбуденост и агресивност, като ги карат понякога да нападат, без да са гладни, съобщи Discovery. Прекаленото натрупване на вещества може дори да доведе до свръхдоза и смърт за морските хищници.
Проучването на Ниладри Басу от Школата по обществено здраве към Мичиганския университет показа за пръв път как бреветоксините - влияещи на мозъчната химия вещества, синтезирани от цветовете на някои водорасли, се отразяват на свободните морски животни. В случая учените съсредоточили вниманието си върху така наречените лимонени акули край бреговете на Флорида, но изводите им вероятно се отнасят и за много други триъгълни перки по света.
Подобно на кокаиноманите, "друсаните" акули изпадали в трескави състояния на повишена активност и често започвали да нападат безразборно. Тяхната "наркомания" обаче не е доброволна - до голяма степен за повишаването на нивото на бреветоксини в океана са виновни и хората. Отпадъците от селското стопанство като азотните торове карат водораслите да се множат и да отравят водите с отделяните от тях химикали.
