Мистично звучащото „пророчество на приемането“ се състои в следното: когато мислим, че другите хора ще ни харесват, се държим по-топло към тях и в следствие на това, те ни харесват повече. Когато мислим, че няма да ни харесат, се държим по-студено и те не ни харесват толкова, пише obekti.bg, позовавайки се на PsyBlog.

Това е самоизпълващо се пророчество, защото ако предвидим, че ще бъдем приети, това се случва в действителност (както и обратното). Това е интуитивно привлекателно обяснение за това защо хората се харесват, или не, взаимно. Но за психолозите въпросът е дали наистина това е вярно, или просто звучи задоволително.

Водите са допълнително размътени от всички обичайни индивидуални и културни различия – някои хора се интересуват повече от това дали са приети, а някои хора са по-открити и дружелюбни. Но нека оставим за момент тези различия и си представим двама души, които са идентични с изключение на това, че единият очаква, че другите ще го приемат, а другият – че ще го отхвърлят.

Доскоро учените смятаха, че за едната част от това самоизпълващо се пророчество има солидни доказателства, докато за другата – не толкова.

Първата част, представена от д-р Дану Антъни Стинсън от Университета на Ватерло и колегите ѝ, е, че междуличностната топлота, която излъчват хората, предвижда дали другите ще ги харесат, или не. За психолозите това е безспорно – хората възприемат онези, които са истински топли и дружелюбни, а за това могат да направят доста точен извод само за 30 секунди.

Приятно ми е да се запознаем

Това, което обаче не е така безспортно е дали очакването да бъдеш приет наистина прави държанието по-топло към другите. За да провери това, екипът на Стинсън използва един експеримент.

В него участват 28 мъже, на които им предстои да се запознаят с привлекателна млада жена. На 14 от тях казват, че тя е нервна и се притеснява как ще я възприемат. Съвсем естествено, когато разбират, че тя е нерна и несигурна, те се чувстват по-добри в сравнение с нея. Това ги прави по-малко притеснени за предстоящата среща (всъщност два пъти по-малко нервни според независими наблюдатели), което ги кара да се държат по-топло.

В сравнение с тях останалите 14 получават само основна демографска информация за жената, с която предстои да се запознаят, и нищо, което да успокои страха им от отхвърляне и са много по-напрегнати преди срещата.

Резултатите показват, че когато рискът от отхвърляне е по-нисък, мъжете се държат по-топло с жената, с която говорят. Тази допълнителна топлота кара журито от наблюдатели да ги харесат повече в сравнение с онези, които се страхуват да не бъдат отхвърлени и в резултат на това се държат по-студено.

Това е едно доказателство, че пророчеството е вярно. В този експеримент хората, които са очаквали, че ще бъдат приети са се държали по-топло и в следствие на това са възприети по-добре.

Социални оптимисти и социални песимисти

В резултатите от изследването имало едно изключение. Една подгрупа, която не била засегната от експерименталната манипулация. Причината е, че те винаги очакват, че ще бъдат приети. Това е групата на социалните оптимисти (или може би хора с доста добро мнение за себе си).

Социалните оптимисти, разбира се, са в щастливата позиция да очакват винаги да бъдат приети и да откриват, че почти винаги това се случва. Социалните песимисти, от друга страна, са изправени пред обратната страна на „самоизпълващото се пророчество“, според Робърт К. Мертън, на когото дължим тази фраза. Очакването за отхвърляне води до по-студено и по-отбранително поведение спрямо другите и това води до реално отхвърляне. Социалният песимист горчиво се убеждава в правотата си: „Знаех си, че няма да ме харесат".