Както е случая с много неща, които сме наследили от древността, и тук религията е причината календарната седмица за много от американците да започва в неделя.

Първият ден от седмицата (на английски: Sunday) в превод означава „ден на слънцето“ (от sun – слънце и day – ден) и се нарича така още от древноегипетските времена в чест на бога на слънцето, който по това време е бил Ра, пише chronicle.bg.

Египтяните след това предават идеята си за 7-дневна седмица на римляните, които също я започват с деня на Слънцето, dies solis. Когато по-късно dies solis се превежда на ранен немски, този ден е наречен sunnon-dagaz. Sunnon-dagaz пък след това се приема от английския език и става sone(n)day.

Според някои хора, спазващи християнските традиции, първият ден от седмицата е кръстен в съответствие с историята за сътворението на света в първата книга на Библията, Битие, където едно от първите неща, които Бог прави, както всички знаем, е: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Не навсякъде по света, разбира се, неделя е първи ден като именно ние, славянските народи, сме едно от изключенията. В славянските езици неделя е последният ден от седмицата и не е кръстен в чест на слънцето.

Например, в Унгария неделята се нарича Vasárnap и означава „пазарен ден“, а на староруски неделята понякога се нарича „свободен ден“.

Monday, както може би се досещате, е кръстен на Луната (Moon – Луна). На латински език денят е известен като dies lunae (лунен ден) и това влиза в стария английски като mon(an)dæg и съответно monday в средния английски (говорен до 15-16 век).

Твърди се, че в ранните езически традиции понеделникът е бил посветен на богинята на Луната, въпреки че в някои християнски обичаи отреждането на втория ден да бъде ден на Луната също следва историята в Битие, където между първия и втория ден тъмнината е била разделена от светлина и „дойде вечерта“.

Понеделник е първият ден от седмицата освен в славянските държави, и в китайския календар, където понеделник е xīngqīyī, което се превежда като „първият ден от седмицата“.

Вторник пък е бил посветен на богa на войната, а на древногръцки език е бил известен като hemera Areos (ден на Арес), модифициран само леко от римляните в dies Martis (ден на Марс), а след това и в староанглийския Tiwesdæg, в чест на норвежки бог на войната и закона, Tiwaz или Tiw.

В началото сряда (на английски Wednesday) е посветена на пратеника на боговете, а за гърците тя беше известна като hemera Hermu (ден на Хермес), след това за римляните като dies Mercurii (ден на Меркурий).

Когато думата е приета от англосаксоните, тъй като областите на компетенция на Меркурий се припокриват с тези на бога Один, те посвещават деня на него – Woden, както се пише на стария английски език – и съответно денят се казва wodnesdæg.

Юпитер получава (Thursday) петия ден, dies Jovis, от римляните, а норвежците го дават на Тор и първоначално е наречен thorsdgr, а по-късно модифициран от стария английски в thurresdæg, а след това и от средния английски – thur(e)sday.

За мнозина най-щастливия ден от седмицата, петък, е, както подобава, даден на Афродита и Венера (на латински dies Veneris).

В старонорвежки и английски език Венера се свързвала с Фриг (Frigg), богиня на знанието и мъдростта. От стария английски името на деня е било променено в frigedæg (ден на Фриг), а от средноанглийски – в fridai.

Нещо любопитно: популярното съкращение „TGIF“ (Thank God It’s Friday = Слава Богу, че е петък) датира още от 1946 г.

Последният ден от седмицата за известно количество хора, събота, исторически е посветен на Сатурн (Кронос за гърците), бащата на Юпитер и бог, свързван с разпадане, обновление, създаване, земеделие и богатство.

На латински денят първоначално се нарича dies Saturni, което е преобразувано по-нататък в sæter(nes)dæg на староанглийски и Saterday в средноанглийския.

По-специално, за някои религии именно събота, а не неделя, се смята за деня от седмицата, отреден за почивка. Той е известен като Шабат в юдаизма и Sabbath (на български просто „събота“) за адвентистите от седмия ден.

С изключение на седмия ден, Шабат, дните от седмицата в еврейския календар нямат имена и просто се наричат 1-ви ден, 2-ри ден, 3-ти ден и т.н.

…

Изненадващо за много бизнеси, съкращаването на работната седмица и работното време на служителите всъщност увеличава производителността на работниците в много отрасли.

В подкрепата на това вековно наблюдение, проучване от 2008 г. в Американския журнал по епидемиология открива, че хората, които работят над 55 часа седмично, се представят по-лошо на IQ тестове от тези, които работят 40 часа седмично.

Няколко компании експериментират с четиридневна, 32-часова работна седмица и установяват, че тя засилва фокуса и води до по-ефективно представяне на служителите.

Общественото здравеопазване също подкрепя по-кратката работна седмица, тъй като смята, че това би довело до подобряване на психичното здраве и работоспособността.