В безизходица съм, вече не знам към кого да се обърна за помощ. Агресивни кучета, оставени без надзор от стопаните, се разхождат из селото и дворовете ни, убиват нашите домашни любимци. Страхувам се за детето си”. С тези думи започва разказът на Вера Ташкова от санданското село Спатово.
По думите й, заради освирепелите четириноги цялото село живее в страх. "Може да изглежда смешно, но на нашата улица не се пазим от колите, а излизаме с тояга да не се появи някое куче", жалва се Вера Ташкова пред struma.bg.

Ето и целия разказ на притеснената жена: 

„Преди две години кучетата на комшии убиха кучето ни, порода пекинез. Не сме конфликтни и не потърсихме помощ от съответните служби на община Сандански. След няколко месеца купихме отново куче от същата порода. Но отново ни сполетя нещастие, същите кучета този път го убиха в двора ни, то беше завързано, всичко се случи пред очите ми. Докато ги изгоня, те бяха му нанесли смъртоносни рани и умря, докато извикам ветеринаря.

Като се случи и това с второто ни кутре, потърсихме помощ от кмета. Той се обади в община Сандански и от там дойдоха хора, казаха, че не са запознати какво точно се прави в такъв случай, но ще уведомят своя колега, който се занимава с оплаквания от агресивни животни. Аз не губих време и пуснах жалба в общината, след известно време дойдоха хората от общината, но какво решение се е взело, не бях уведомена. Единственото нещо, което се случи, е, че единият от комшиите вече не си пуска кучето без надзор навън, но другият продължаваше.

Така мина известно време и купихме друго куче – померан на 40 дни. И за него се грижим като за дете, има всички необходими документи, ваксини, къпем го, решим го, у дома го гледаме, само понякога го пускаме на двора. И днес с детето ми бяхме на двора, дъщеря ми си играеше с кученцето, но се прибрахме у дома, а него оставихме да потича още малко, но не минаха и 20 минути и чух, че нещо се случва навън. Излязох и какво да видя – кучета давеха кутрето, успях да ги накарам да го пуснат. Бяха му нанесли много дълбока рана, веднага го вдигнах, взех детето си и тръгнахме за Сандански, заведох го на ветеринар. Докторът каза, че е зле, имаше скъсани сухожилия, много дълбока рана, загубило бе доста кръв, но докторът направи всичко по силите си. Сега Арчи е у дома, но ще трябва да го водя 5 дни до града. Докторът заяви, че е рано да каже дали ще оживее.

Така ли трябва да живеем на село – в страх! Страхувам се за детето си, което е на 4 годинки, и когато сестра ми идва с нейните деца, да не би тези кучета да нападнат и тях, докато играят на двора или на улицата. Може да изглежда смешно, но на нашата улица не се пазим от колите, а излизаме с тояга да не се появи някое куче. Не знам вече от кого да потърся помощ. Да, ние живеем на село, но сме граждани на България, защо никой не ни чува и не ни оказва съдействие за разрешаване на проблема с агресията на тези кучета, оставени без надзор от своите стопани? Моля за съдействие или съвет!”.