Ловците на съкровища вече плъзнаха по южните и северните плажове на родното Черноморие. Сезонът на нещотърсачите тази година се забави, защото ивиците бяха препълнени с народ само допреди няколко дни, пише "Монитор".

Веднага обаче щом туристите оредяха, златотърсачите тутакси налетяха, въоръжени с металдетектори и всякакви такъми. Мнозина от тях силно вярват, че пясъкът може да ги превърне в истински милионери. Ако имат късмет, приказката за Рокфелер може да се повтори, макар и в модерен вариант. Други пък просто излизат за тръпката от това да открият нещо – паричка, телефон или златно бижу.

Мина

В средата на септември плажовете на юг са превърнати в златна мина от хилядите разсеяни туристи, твърдят иманярите. Крайморските пясъци крият изгубени скъпоценности от няколко лета назад, които само чакат да бъдат открити. На 2-3 педи под пясъка са потънали часовници, мобилни телефони, златни и сребърни накити и дори цели портфейли с левове, евро и долари.

Повечето от изгубените вещи са непотребни и евтини отпадъци, сред които преобладават бирени капачки и ръждиви кенчета. Някъде сред тях обаче лежат и скъпоценности като пръстени, обици – сребърни, златни, а някои с диаманти.

Една такава история буди духовете вече две десетилетия и не дава покой на мераклиите за бърза слава и богатство. Местните я шушукат от ухо на ухо, а иманярите се кълнат, че в нея няма и капка художествена измислица.

"Историята си е съвсем истинска. Случила се е на плажа край Обзор. Късметлията тогава все още бил хлапак и прохождащ в занаята. Дори си нямал собствен металотърсач, а вземал от приятели назаем.

Още на второто или третото си излизане открил в пясъка изгубена обица – висулка с истински диамант с висок карат", разказват местни жители. Детекторът изпиукал, а младокът запретнал ръкави и разкопал пясъка на 15 см дълбочина. Очакваното имане обаче се оказало бирена капачка. След минути отново метален писък, копане и отново тенекия.

Залез

Така продължил до залез слънце и точно когато се канел да се прибира, детекторът отново изпищял. Младежът не повярвал на очите си, когато сред разровената купчина проблеснала дамска обица с висулка, инкрустирана с огромен камък. Отнесъл малкото си съкровище у дома, а на следващия ден изтичал в най-близкото златарско ателие, за да “осребри” находката си.

Попитал колко струва, а човекът с тъмен околяр отсреща попитал "кое – златото или диаманта". Местните не знаят други подробности, но се разказва, че главният герой скоро влязъл в университет и завъртял собствен бизнес. Покрай търговията запазил и страстта си да преравя плажа и до днес.

Сезон

Именно заради такива истории, щом свърши туристическитя сезон и летовниците си заминат, стотици златотърсачи, въоръжени с металдетектори, окупират плажовете. Родният Клондайк сега работи от изгрев почти до залез слънце.

Времето се избира, за да бъде светло и в същото време да няма много хора по плажа. Екипирани с апаратите и със слушалки на ушите като истински изследователи, те претърсват сантиметър по сантиметър ивицата. Когато машината издаде типичния звук, златотърсачите започват да копаят с малка лопатка. Най-запалените си носят специални сита, с които пресяват старателно пясъка, за да не пропуснат нищо.

Хората с детекторите не обичат да споделят дори и с "колеги" какво са намерили, защото са суеверни и вярват, че късметът ще ги прескочи, ако много говорят.

Избягват да казват и колко вадят на месец от „пясъчната нива“, но твърдят, че от това не се забогатява. Освен ако не намериш диамант или марков часовник „Ролекс“ за 10 хиляди лева. Но пък такъв късмет се случва рядко, защото хората поначало избягват да ходят със скъпи накити край морето. Виж чужденците нямали такива скрупули.

Север

На север плажовете, които гъмжаха в минали години не само през деня от летовници, но и вечер от търсачи на съкровища, това лято са по-пусти. Това личи особено вечер, когато е времето на хората с металотърсачи, които упорито и методично претърсват пясъка за изгубени вещи и ценни предмети, след като цунамито от туристи се е оттеглило по хотелите си.

Професионалистите отдавна са по плажовете в богатите страни на континента, а у нас местата им се заемат от новобранци, решили да си опитат късмета, подмамени от бомбастични разкази за открити от предшествениците им съкровища.

Голяма част от прохождащите в бранша са останали без препитание, решили да изпробват късмета си, за да вържат двата края, докато стоят на борсата за безработни. В повечето случаи успяват да изровят по 5, 10 или 20 лева в дребни монети. Много рядко се откриват дамски обеци или пиринчени гривнички без някаква стойност.

Време

„Туристите това лято са кът, както и находките по пясъчните ивици“, коментират собственици на капанчета по плажа. Според тях в минали лета наоколо е имало множество светлинки на нещотърсачите, които сега са единици. Но кой знае, може просто тепърва да дойдат, защото периодът от края на август до късна есен е най-плодоносен.

„Не е толкова просто, както изглежда. Това си е сериозна работа, и то доста тежка. Ако някой си мисли, че ей сега тръгва с металотърсача и за два часа намира едно кило злато, много се лъже.

Понякога дни наред обикаляш и ровиш, а намираш само бирени капачки и боклуци“, казват двама студенти на Южния плаж във Варна. Признават, че в миналото за 5 минути са изкарвали прехраната си за цял месец напред.

„Всичко е въпрос на късмет. Сега го правим, за да поддържаме форма за другия сезон, а не че ще спечелим нещо”, признават младежите, които практикуват от години. Освен златни бижута те и приятелите им са намирали и други ценни вещи като часовници, мобилни телефони и дори цифрови фотоапарати.

„Намирали сме какво ли не. Аз лично съм намирал и часовник, и телефон, но бяха стояли толкова дълго във влажния и солен пясък, че никога не проработиха отново”, споделя едното момче. По думите му най-често се намират дребни монети. Но малко по-малко вир става.

Дискретност

В повечето случаи пазят дискретност и избягват преки срещи с други хора на „работното им място”. “В този занаят има тънкости и неписани правила. Не можеш да хукнеш с металотърсача по обед, когато е пълно с народ. Най-добре е рано сутрин. Тогава плажът е пуст и може да се работи спокойно поне два-три часа”, обяснява 39-годишният Боби.

Това обаче е по-скоро прякор, защото в този занаят хората не обичат да излизат много на светло. Интервютата за тях са абсолютно табу, но с много уговорки се съгласяват да повдигнат завесата при гарантирана анонимност.

Причината за тази извънредна секретност е, че търсенето и откриването на изгубени ценности си е направо незаконно. Всеки, намерил нещо чуждо, е длъжен да го предаде в полицията и да уведоми общинските власти.

Философията на плажните иманяри обаче е по-скоро пиратска – всичко, намерено в международни води (пясъци), си е тяхно. Освен това заявяват, че находките никак не идват даром. Изисква се скъпа инвестиция в техника и много ходене и копане. Само така понякога човек може да удари истински джакпот.

Накити

От ухо на ухо се разказват истории как някой открил портфейл с тлъста пачка долари, а друг цяла торба с накити. При последния случай ценностите били от джебчии, които складирали плячката си от целия сезон на плажа в Златните пясъци. Онзи от апашите, който знаел местонахождението, обаче бил арестуван и така реколтата от 1-2 кила злато и сребро отишла при гастролиращ плажен иманяр от Пловдивско. Хората с „металните въдици“ споделят още, че най-голяма е печалбата в зоната пред 4- и 5-звездните хотели.

Там ходят по-заможни туристи, които просто имат какво да загубят. Но от находките в пясъка се облагодетелстват и доста работници на концесионерите. Те всекидневно почистват с машини и сита пясъчната ивица по морския бряг и казват, че сред боклуците доста често са намирали монети, часовници, парфюмерия и скъпа козметика.

Доста спасители на хотелски басейни също приработвали вечер с металотърсачи. По-напредналите в бизнеса имат и апаратура, която открива метални предмети във и под водата. Най-прецизните детектори излизат по 2-3 хиляди лева и нагоре.