Втори празник на бозата се проведе в Радомир, градът, смятан за столица на гъстата и резлива напитка, чиято рецепта откраднали от албанците, съобщава БГНЕС.
„Който от боза разбира, при бай Илия се спира, тя е нещо уникално, прави се от просо, ако няма - от ечемик или ръж, поставя се в корито от мура, слага се квас, престоява 8 часа и чудото става”, обяснява живият бай Илия от Радомир. Жив, защото в Радомир има още един бай Илия - този от единствения паметник на бозаджия в света.

Занаятът радомирци откраднали от заселилите се тук албанци от град Елбасан. Така радомирската боза станала най-вкусната, позната в цялата страна заради резливия си вкус. Радомирската боза се прочули до толкова, че в началото на 30-те години на миналия век се заговорило за прокарване на бозопровод от Радомир до София. А радомирецът-бозаджия се познавал по това, че едното му рамо било по-ниско от другото от мъкненето на гюмовете с боза.

Радомирският бозаджия е увековечен с паметник, издигнат в центъра на града. Празника на гостите и жителите на града, по покана на кметът Пламен Алексиев, уважиха посланиците на Албания и Косово у нас-Техни Превъзходителства Кириако Курата и Шпенд Калаба. Те разгледаха етнографския музей „Стойова къща”. Днес отново "отвори врати" бозаджийницата на албанеца Али Сербез, родоначалник на търговията с боза. Пред сладкарницата очакваха младежи, препасани с пояса на бозаджията, наричани тук „силях”.
Поясът е с отвори за поставяне или прикачване посредством куки на четири чаши, в които от гюм са налива на желаещите боза. В

Радомир се издига единственият у нас и по света паметник на бозаджията, наречен със събирателното име „Бай Илия”. Белокаменната фигура на мъжът с шапка и гюм за боза в ръка е дело на почетния гражданин на Радомир - скулптора Евгени Кузманов. 

Празникът, който е под надслов "С боза, гозба и песен", По обяд днес оживя старата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, както и кавалерите им пиха по една боза. А един истински бай Илия посрещаше с "добре дошли" гостите, прекрачващи портата на музея "Стойова къща", който с охота обясняваше тайните за производство на прочутата радомирска резлива боза. В къщата-музей са изложени всички съдове, използвани за производство на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и др.

В Радомир вървят напред, не се осланят само на старата слава, тук се произвежда еко-боза, направена от ръж и лимец. Първият бозаджия в района е Димитър Калгарийски от с. Чуковец , а първата бозаджийска работилница, открита от него, датира от около 1880 г. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно или от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. Бозата започва да се произвежда в района още по време на османското владичество.

В радомирското село Негованци има оброчен паметник за бозаджийския еснаф от 1 май 1899 г. Това е и първият бозаджийски паметник в Радомирско. На него има надпис: „С нами Бог Свети Никола Летни пази Боже село Негованси-подарък от и снаво на бозаджий- 1 май 1899 г.” На площада пред оживялата наново бозаджийница се виеха хора,на богато подредени маси бяха изложени плодове, зеленчуци сладка, както и ръчно изработени сувенири. За доброто настроение на празника на радомирци се грижеха танцьори и певци.