На 100-ия си рожден ден в къщата си в махала Тасковци на благоевградското село Бучино посрещна вчера гости Миропа Таскова.

Сутринта зетят Благой Спасов запали скарата да изпече кюфтета и кебапчета за празника, а съпругата му Николина и сестра й Снежана, трето и четвърто дете на баба Миропа, се развъртяха из къщата и отрупаха трапезите с всякакви вкусотии, повечето домашно приготвени от тях и децата им, пише struma.bg.

Двете им по-големи сестри Фикия и Гюргена, които живеят в Дупница, заради лошото време не успяха да дойдат, но и те, и децата им, пръснати из страната и в чужбина, не пропуснаха да поздравят с любов юбилярката.

Сред първите, пристигнали да поздравят юбилярката с празнична пита, бе кметът на с. Дъбрава Методи Стоянов, чиято майка е кръщелница на баба Миропа. Заради роднинството столетничката декларира, че е готова при нужда да му кумува и с чувство за хумор отбеляза: „Само кум нямам, та ще трябва да намерите, но временен, постоянен не ми трябва“.



„Аз съм си изпълнила плана“, казва с гордост за четирите си щерки рожденичката и допълва: „Не съм модерна като вас с по 1-2 деца. Каква е тая мода?!“. Има 8 внуци, 7 правнуци и засега 1 праправнук. „Тютюн съм работила“, кратко описва живота си Миропа Таскова.

Близките, роднините и комшиите я знаят като най-смешната баба и винаги намират повод  да я посещават  и да я канят на гости, за да ги разсмее, а тя винаги става душата на компанията. Като я питаме:„Как си?“, отговаря: „Добре, ама утре ще съм още по-добре!“. 

Децата и внуците й разкриват, че дори когато се карала с някого, все с майтап и хумор го правела и никой не можел да й се разсърди. Веселия дух е предала и на наследниците си, затова шегите, вицовете и закачките изпълват със смях фамилните сбирки.



„Татко беше по-сериозен. Той беше от първите в селото с колело, после с мотор и жигула, и водеше мама на екскурзии из страната. Той обичаше да пътува, и на море редовно ходеше, но тя отказваше. Предпочиташе да си стои вкъщи“, разказват за липсата на ревност у родителите си дъщерите им.

Миропа Таскова се е родила в по-горната махала Бабаджанска, първо дете в семейството на Стойчо и Христена Чимеви. Баща й бил строг и справедлив човек, член на ВМРО, участвал в четата на Иван Михайлов, а по майчина линия е свързана с два големи рода – Дивилски от с. Бучино и Роячки от с. Горно Лешко.

Свекър й я избрал за жена на сина си Стефан. Харесал я, че била добра игрохорка, пъргава и весела. Сватбата била през 1946 г., когато тя била на 25 г.

„Пощрапах си“, със смях обяснява сега баба Миропа как за тогавашните разбирания не била в първа младост като булка. Мъжът й бил с 4 г. по-малък от нея, ветеран от Втората световна война. Дъщерите разказват как баща им и майка им се шегували за брака си: „Най-калпавата съм взел“, казвал й той, а тя му отвръщала: „Може да не съм най-хубавата, ама излъгах всичките! А сега само аз съм жива!“.



Но с женска искреност признава, че той бил много хубав ерген, носил бели панталони с цип (по онова време това било рядкост и правело силно впечатление).

Съпругът й Стефан останал без майка на 10 г., както сега, и тогава имало епидемия и си отишла 30-годишна. Баща му останал вдовец на 33 г. с три деца, най-малкото от които само на 6 месеца. Така и не се оженил повторно.

Въпреки протестите на баща си Стефан отишъл на фронта с другарите си. Минал през София, Драгоман, Лясковец, Белград, Нови Сад, Албания, река Мур, Алпите , Унгария и Балатонското езеро. Оцелял по чудо. Разказвал как куршум разкъсал яката на шинела му, но имал невероятен късмет и не бил пронизан. И гвардеец  бил, а стъпката му до последно останала напета, разказват дъщерите му.

Като се прибрал в село от фронта, бил толкова почернял и променен, че дори брат му не могъл да го познае. И тогава се зарекъл, че занапред винаги ще слуша баща си. Затова се доверил на бащиния си избор на невеста.

А Миропа обгрижвала до последния му дъх свекъра си и всеки ден го събуждала с напалена печка и сервирано  кафенце или ракийка. Самата тя също продължава с удоволствие всеки ден да пие кафе и не се лишава от никаква храна, а на призивите на диетолози да се ограничат белите подправки отговаря: „До 100 г. съм стигнала с хляб и бяла сол“.

Разказвала на децата си, че на младини, като ожаднеели, пиели вино вместо вода, защото била кът, носели я отдалеч на рамо, пък виното било в изобилие. Сега предпочита колата, която напоследък избира дори пред водата.

Първата щерка се родила през 1947 г. и през 4 г. в семейството изплакали още 3 момичета. Втората й бременност била с близнаци, но момченцето починало, затова последното зачеване също било с надежда за момче. С присъщото си чувсто за хумор подкачала бившия кмет на с. Бучино Санде Костадинов, ерген: „Сашо, ако взимаш некоя, взимай. Повече щерки няма да раждам!“.

Самата тя не е учила много, но съхранила  огромно уважение към учителите. „Затова любимият й внук е Краси Спасов, той преподава в Американския университет“, с любов разкрива леля му Николина и допълва, като сочи сестра си Снежана: „А тя е сърцето й“, и двете започват да се смеят.

Баща им Стефан починал на 94 г. и мечтата му била с половинката му да доживеят до сто. А баба Миропа не се страхува да се шегува и с умирачката.

Вчера, като видя огромния над метър висок букет от 101 хризантеми, специален подарък от племенника й Данчо, който живее в Америка, тя чистосърдечно през смях възкликна: „Тамън с него и накъм гробището, че мъжът ми ме чака“. И сбъднала мечтата му да празнува стотен рожден ден, побърза да добави: „Ама ще има още да чака!“, и като добро заклинание не пропусна да покани гостите си и догодина да дойдат да празнуват и да се посмеят заедно на 101-ия й рожден ден. А дотогава ще продължава да чете вестници и да плете чорапи без очила.

Да поздрави специално юбилярката на крака в дома й  дойде и кметът на общината инж. Румен Томов, а първата наздравица в чест на рожденичката вдигнаха дъщерите и зетьовете, подкрепени с пожеланието на  баба Миропа „И след 10 г. пак да сме заедно!“ .