Домати гиганти извади на пазара вчера в Дупница 55-годишната Йорданка Стоилкова от село Крайници. Повечето от доматите бяха по килограм единият, а най-едрият удари 1,450 кг. И цената им беше като теглото, два пъти по-висока от тази на останалите домати, съобщава struma.bg.
 
„Едрите домати ги продавам по 2,50 лв. за килограм. Те са от стария сорт розови домати, които сме яли като деца, а не са като сегашните измислени розови домати. Произвеждам зеленчуци от 1991 година. С мъжа ми отглеждаме 4 дка домати и един декар чушки”, заяви Й. Стоилкова и допълни: „Не мога да се регистрирам като земеделски производител и не получавам субсидии, тъй като градината ми е под 10 дка. Сама покривам всички разходи – от полагането на семката в земята до брането и продажбата на реколтата. Когато годината е добра, изкарвам по около 5 тона домати от декар, но влагам по 1000 лв. за обработка на почвата, за напояване, пръскане срещу болести и вредители по зеленчуците, плащам по 130 лв. на месец осигуровки… и се събират 1000 лв. на декар. Когато годината е неблагоприятна, влагаш пари, но няма реколта и губиш.
 
Доматите ги отглеждам в оранжерии, които трябва да се топлят през пролетните месеци. От засяването на семенцето до продажбата на пазара минават 6 месеца в упорит труд. През 1991 година ме съкратиха от работа, бях счетоводител в някогашното предприятие “Хо Ши Мин” и оттогава произвеждам зеленчуци. Друга работа не съм търсила. Със зеленчуците си изучих сина Ивайло, който завърши консерваторията в клас “Пиано”, но какво от това, не можа да се реализира в България. От две години е в Германия и още учи езика. Предложили му работа като митничар на аерогара и се надява да започне там. В Софийската опера заплатата на един музикант е 400 лв. месечно. За това синът ми се принуди да емигрира. Не може да стои до мен в оранжерията, той трябва да върви напред, а аз, колкото мога, се справям”, завърши разказа си Стоилкова.
 


До нея 43-годишна жена от Берковица продаваше боровинки, брани в Стара планина, на цена от 7 лв. за килограм. Зоя Матева родила две от четирите си деца в Рила планина, докато бере боровинки със съпруга си. Ето какво разказа за себе си и семейството си Зоя, която вече близо 20 години изкарва прехраната на семейството си с бране на боровинки: „Аз съм от Берковица. При нас безработицата е страшна. Има само един шивашки цех, а и заплатите са нищожни, но все пак тези, които работят, получават някакви пари. Няма работа. Хората буквално гладуват.
 
Ние със съпруга ми имаме 4 деца на 28, 25, 17 и 18 години. По-големите избягаха в чужбина, по-малките живеят при нас и те се включват в брането на боровинки. Сутрин ставаме в 5 часа и се качваме с бус на 2 км нагоре в планината, понякога се налага да ходим и пеша. Каквото наберем, го слагаме в касети, за да не се смачка, товарим буса и цяла нощ пътуваме, за да пристигнем навреме на пазара. Боровинките, които продавам днес, сме ги брали вчера в Стара планина. Като приключат там, идваме да берем в Рила. И така вече 20 години. Двете по-малки деца ги родих в Дупница, беряхме боровинки в Рила, хванаха ме родилни болки и хайде в родилното в Дупница. Затова го обичам този град. Днес ми върви търговията, докъм 11 ч. продадох около 20 кг боровинки. Някои негодуват, цената им била висока, други казват, че са евтини, а за да набереш един килограм, трябва да направиш голям обход в планината. Имало е дни, когато се връщаме с по 1-2 кг. За прехраната разчитаме на боровинките”, разказа Зоя Матева.
 
Бившият кмет и бивш банков чиновник Николай Ангарев, който цели три мандата ръководи дупнишкото село Самораново, продаваше плодове от градината си, 2 декара фиданки, за които се грижи, след като не спечели четвърти мандат. На импровизирана сергия екскметът беше изложил сини сливи, “магарешляци” и едри ароматни джанки. На всички плодове беше сложил цена по левче. Вчера търговията му вървеше. Докъм 11 часа беше продал около 30-40 кг джанки, които са подходящи за компот или сок.
 
„От една джанка до момента съм продал около 100 кг плодове. В нея има още 100 кг. Дървото е на 10 години, но ражда всяка година огромно количество. Това, което не се продаде от плодовете, го правя на ракия. Нея пък я продавам през зимата на пазара. Тогава предлагам и няколко вида ябълки. Целогодишно продавам на пазара, но и иска много работа: резитба на овошките, пръскане, окопаване… Даром нищо не идва, иска се много труд. След една година, живот и здраве, ще се пенсионирам и ще увелича фиданките в имота и така ще уплътнявам пенсионерските си години”, размечта се бившият кмет Н. Ангарев и заяви, че повече не желае да влиза във властта, по-добре му е сред овошките.