Историята на мостовете на Пловдив (СНИМКИ)

Историята на мостовете на Пловдив, оцелели или разрушени, започва на 23 април 1879 година. Тогава хората на майстор Васил Юрговеца възстановили напълно опожарения от турците мост на река Марица. На официалното му откриване присъства дори генерал-губернаторът на Източна Румелия Аркадий Столипин. В негова чест нарекли моста "Столипинов". Ала пловдивчани продължили да му казват Стария мост - рухнал от придошлата Марица, която подкопава една от колоните му през 1971 година. 

Пловдивчани научават, че „ще се прави нов мост над река Марица“. Той щял да опира в местността Ландос - навремето това е т. нар. „Циганско село“, днес - „Столипиново”. На 11 януари 1907 г. местната управа пуснала нова обява във вестниците: "Дава се на търг направата на мост под Пловдив, до махала “Столипиново”, който ще бъде с 28 отвора, дървен и ще струва 86 000 лева”. Самото строителство обаче започва едва на 10 април 1923 г. и това е вторият мост над реката, при местността Адата - един отдалечен край, източно от града. 

Катастрофалното Чирпанско земетресение от април 1928 г. става повод да започне строежът на още един мост. Тогава с помощите на стотици дарители от цял свят сформират специален фонд за подпомагане на пострадалите. Именно от този фонд били отделени парите за нов мост в Пловдив. И така поставят първия камък на 23 ноември 1930 година - мостът трябвало да поеме движението от Централна гара към другата в квартал Филипово, открита още на 25 май 1915 г.  Затова решили да го изградят по булевард  “Цар Освободител” (днес “Руски”). Пловдивчани и сега минават по него и го наричат Моста на Герджика. Завършили го за по-малко от година - на 31 май 1931 г. В началото на миналия век мостът е дълъг 165 метра, с 5 свода по 30 метра. Пътните платна са широки по 6.50 метра, а от двете страни има тротоари, широки по 2.50. И е рекордно скъп за времето си - строителството струва цели 19 милиона лева. 

Около ноември 1948 г. започват да пробиват скалите, за да прокарат тунел. Той ще носи името „Георги Димитров”, а камъните и чакълът от строежа ще се ползват за направата на нов мост над Марица - този път при панаирните палати. Започват моста през 1959 г. Съоръжението продължава един от централните булеварди  „Г. Димитров” и е дълъг 165 метра. 

През 1972-а започват моста при булевард  „Йорданка Николова” (днес ”Васил Априлов”) - до УХТ (бивше ВИХВП). Друг мост е започнат на булевард „Димитър Благоев” (днес „Източен”) при местността Адата, като плановете за него са още по-амбициозни. Островът трябва да стане място за отмора и развлечения, с увеселителни заведения и воден спорт.  

На 9 януари 1982 г. идва времето на сегашния Пешеходен мост. Започнали да го строят източно от падналия Стар мост и го пускат в експлоатация през 1986-а. Новата придобивка на града носи името „Съединение” и свързва главната улица с Каршияка.  Оразмерили Пешеходния мост така, че да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка. Така, в случай на бомбардировки, ако били взривени останалите мостове над реката, Пешеходният щял да остане цял. И по него пловдивчани да се спасят, бягайки с автомобилите си.  

Според днешните инженери обаче мостът си е чисто стратегически. „Ние сме го тествали не с танкове, а с автомобили, разказват от екипа-проектанти. Така изпитваме моста колко тежест може да носи. И това сме го изчислили предварително”.