Тези дни се навършиха 13 години от смъртта на редник Преслав Стоянов от Силистра. Той, заедно с колегата си младши сержант Валентин Донев, загина на 3 май 2005 година по време на мисия в Ирак.

Днес, на Деня на храбростта и на Българската армия, отново си спомняме за рейнджъра от крайдунавския град.

За 13-ти път колеги и приятели от формированието, в което е служил Преслав Стоянов – 68-ма бригада "Специални сили", базирана в Пловдив, се събраха на гроба му, за да почетат паметта му.  Майор Атанас Асенов е бил взводен командир на Преслав.

„Преслав го помня като един от най-отговорните войници, които аз познавам. Винаги беше готов да услужи и да помогне на приятел. Когато се поставяше някаква задача, преди поставянето, когато беше въпроса за обсъждането, се включваше с идеи. Беше градивен в критиката си. Но когато станеше въпрос за изпълнението вече на самата задача, не се обсъждаше нищо и безпрекословно изпълняваше абсолютно всичко. Един от най-добрите войници, които съм имал”, каза майор Стоян Асенов, заместник-командир на втори батальон от бригада "Специални сили – Пловдив.



„С Преслав бяхме в един взвод и в едно отделение в Ирак Като войник и професионалист мога да го опиша като отдаден на професията човек, който подкрепя другарите си,  като истински воин”, заяви старшина Мирослав Рангелов.

Родителите на Преслав, Ваня и Йордан винаги се връщат в града край Дунава по това време на годината. За да отдадат почит на сина си и да си спомнят за живота преди и след неговата смърт.

„Преслав си беше буйно дете, после влезе в спортното училище и въобще като малък се занимаваше с лека атлетика. След което след време започнаха неговите успехи – да бъде награждаван с медали, но за съжаление, нещата стигнаха до една точка, както се казва – той загина. Имаше голяма перспектива пред него в спорта и после когато стана военнослужещ в 68-а бригада "Специални сили", там също беше много изявен спортист. И златни медали носеше на бригадата. И ако не беше станала този нещастна случка, той септември месец трябваше да замине в Америка на военно състезание по лека атлетика”, разказа майка му Иванка Стоянова.



„Как да ви кажа, аз не бях против, че отиде там, защото тук в нашия град няма развитие. Пък той млад и имаше хъс за всичко. И аз се радвах, защото знаех, че там ще постигне всичко, което е решил да прави. То не можем да го спрем – такъв е животът, никой нищо не знае какво ще стане. И накрая стана най-лошото за него – загина там. И не се върна вече тук. Това е”, сподели баща му Йордан Стоянов.

След смъртта на Преслав, родителите му оставят града край Дунава и се преместват да живеят в Пловдив. А майка му започва в работа в поделението, където е служил сина й. Поводът за промяната става един параклис.

„И тъй като ние бяхме основали вече фондация "Преслав Стоянов" те тогава – командирът Бригаден генерал Пламен Торлаков и полковник Шивиков тогава, просто проведоха един разговор с нас, че искат да направят този параклис и нашата фондация там да им помогне със строежа, с финансирането...

И така се озовахме в Пловдив. Все пак там и ми предложиха да работя, и трябва да ви кажа че не съжалявам, че приех работата, защото и с колегите съм…

Но как да ви кажа, в началото поне на мен ми беше малко трудно, защото всеки ден ги виждаш, колегите ги виждаш, става ти мъчно. Но вече с времето преодоляхме… специално аз преодолях тези препятствия и сега се чувствам много добре там в бригадата – работя си работата”, каза Иванка Стоянова.

Родителите ще се върнат в Пловдив. Край гробната плоча ще утихне. Ще останат само споменът и примерът.

„Но такава е нашата професия – това е кауза, на която съвсем съзнателно всички сме се отдали, всички сме се клели и всеки един от нас знае и осъзнава, че такъв може да е краят за всеки един”, заяви Старшина Мирослав Рангелов.

Освен фондация, днес на името на офицерски кандидат Преслав Стоянов има ежегодна награда, връчвана в спортното училище в Силистра, а закритата лекоатлетическа писта в града е кръстена на негово име.

Източник: bTV