На 1 март 1928 г. веселието и радостта на великотърновци се помрачават от едно трагично събитие, пише Борба. 20-годишната прислужница Стойна Милева, вместо да се закичи с мартеници, както си му е обичаят, слага край на живота си, хвърляйки се от Стамболовия мост в р. Янтра.

Причина за фаталната й постъпка е несподелена любов. Когато красивият лясковчанин Димо Арнаудов, известен с пристрастията си към нежния пол и искрящото вино, разбира, че ще става баща, напуска изгората си.

Озлочестената Стойна решава да накаже местния Дон Жуан, слагайки край на живота си на личен ден. Само две-три години след случката търновски файтонджии намират Димо Арнаудов мъртъв.

Парадоксалното в случая е, че трупът му е открит по крайбрежието на Янтра под Стамболовия мост, а датата отново е 1 март. Смъртта на лясковчанина предизвиква оживени коментари.

Проведеното от тогавашните органи разследване не установява връзка между гибелта на Димо Арнаудов и самоубийството на напетата прислужница Стойна Милева, но случката дава основание на търновските жители мъдро да заключат: „Баба Марта си знае работата!”.

Изразът става особено популярен сред болярките, чиито мъже си падали по тънката част, а местните хубавици често прибягвали до него, за да „сплашат“ неверните си съпрузи.

През лятото на 1931 година великотърновци са потресени от вестта за „доброволната“ смърт на учителката Донка Н. Колева, изпратена за лечение от своите родители в санаториума в Искрец.

Вместо обаче да се радва на подобряващото си здраве, красивата болярка е убита „по свое желание“ от любимия си Иван Николаевич Гамахаров, руски офицер бежанец, прислужник в учителското отделение в Искрецкия санаториум, който слага край и на собствения си живот.

За никого няма съмнение, че става дума за любовна драма, която намира широко отражение и в централния печат. По страниците на редица вестници, сред които „Утро” и „Заря”, се появяват сърцераздирателни съобщения за смъртта на влюбените, като се акцентира на факта, че Донка Н. Колева сама настоява пред любимия си да сложи край на живота й.

Старостоличани обаче не вярват на изнесеното в централния печат. Те са убедени, че такова „слънчево и отговорно момиче, чието здраве се подобрява с всеки изминат ден, не би пожелало само смъртта си”.

По тоя повод в общински вестник „Велико Търново” Йордан Кулелиев пише: „Всички, които отблизо познават учителката Донка Н. Колева и нейното семейство, са дълбоко огорчени от разнесената заблуда по нейния печален край.

И ако мъката и страданията по нейната преждевременна загуба са големи и мъчно поносими, последните стават дваж по-непоносими, когато виждат извършеното насилие да се измества и предава за доброволна смърт.

Виновникът за нейната преждевременна и трагична смърт по ред съображения е имал интерес да заблуди приятелите си и обществото, че той не е обикновен убиец, злосторник, а по взаимно съгласие се пренасят в жертва пред олтара на любовта”.

На 4 юни в 1931 година 10.00 часа великотърновци се прощават с убитата учителка. Всички скърбят за нея и настояват името й да не се свързва с доброволен отказ от живота. Жителите на града са убедени, че Донка Н. Колева „е станала жертва на умопомрачен ревнивец, че над нея е извършено едно с нищо неоправдано насилие”.

През 1938 година старостоличани узнават за нова трагедия. Рано сутринта на 5 май в района на Стамболовия мост файтонджии забелязват труп на млада жена. Оказва се, че това е Вангели Икономова, дъщеря на известен търновски търговец.

Малко по-късно на гарата е открит мъртъв и нейният годеник Симо Иванов. Установява се, че смъртта и на двамата е насилствена. Въпреки усилията на съответните органи извършителят на двойното убийство не е разкрит.

Според мнението на „по-осведомените” търновки годениците са убити от ревнив ухажор на красавицата Вангели Икономова. Други обаче смятат, че съперник в търговията на нейния баща слага край на живота им.

7 април 1941 година. Около 14.00 часа пред сградата на общината се чуват два изстрела. Единият е предназначен за осемнадесетгодишната Цана Минева, а с другия нейният убиец Владо Бонев се самоубива. Причината за трагедията отново е ревност. Цана Минева разваля годежа, тъй като се влюбва в друг момък. Заслепен от мъка и ревност, Владо Бонев „разрешава” случая с пистолет.