„Искам работа, за да си храня децата. Живеем с по 2 лв. на ден”, с този призив дойде в редакцията на вестник „Вяра” 31-годишната Милка Василева от Дупница, майка на пет деца.

Четири момчета – на 13 години, 12 години, 9 години и 2 години и 4 месеца, и малката Ивана на 5 години и 6 месеца разчитат само на ръцете на майка си. Най-големите момчета учат в ОУ „Климент Охридски”, най-малкият ходи на ясла, а кака му крачи към 4-та детска градина.

Милка работи каквото намери, за да кърпи продънения семеен бюджет. Шестчленното семейство живее с 344 лв. на месец. 150 лв. идват от наследствената пенсия, която дъщеричката на Милка получава след смъртта на баща си. За петте деца дупничанката взема и общо 160 лв. детски надбавки.

 

В началото на годината хазяйнът на апартамента, в който живеело семейството, им казал, че трябва да напуснат. Тогава Милка ходила по улиците и плачела. Подкрепа й дава нейната позната – собственичка на близко кафене – Златомира.

 

„Тази жена буквално ме хвана за ръката и ме заведе в кабинета на кмета Методи Чимев. Какво му каза, не зная, но в един момент всички администраторки се събраха около мен. Почувствах се най-важната жена в града. Така с подкрепата на кмета днес живеем в тристаен апартамент в жк „Бистрица”, а наемът ми струва само 16,40 лв. Преди плащахме за апартамента наем от 80 лв. Около 80 лв. беше и сметката ми за тока.

Искам работа, за да съм спокойна. Не сме гладни, но на масата ни има само боб или леща. Децата ми имат право да се хранят безплатно в стола на училището, но от това удоволствие се ползва само единият ми син. То и това стана само защото за него се застъпиха класната Гергана Лазова и Антония Димитрова. Помага ми и класният на друго от децата ми – Савов. В града има и социална кухня, но ние не знаем какъв е вкусът на храната там.

Искам да изкарвам парите си с честен труд. Това, което мога да правя най-добре, е да чистя. Ако мога да имам минималната работна заплата, ние ще бъдем добре. Обичам си децата и не си ги давам. Предлагали са ми да ги дам в дом, но това и през ум не ми минава. Готова съм да умра, но децата няма да си дам. На хляб и сол ще живея, но децата няма да си дам”, отсича категорично Милка.

„Никога не съм виждала по-предана и любвеобвилна майка. Децата са красиви, задружни и се обичат безкрайно”, признава съседката на Милка Златомира.

„И петте деца са като ангелчета, не спират да се усмихват. И Милка се усмихва, макар да живеят трудно. Живеят на тясно, но пък при тях е пълно с усмивки. Като отида да ги видя, винаги намират с нещо да ме почерпят, да ме зарадват. Аз отказвам, искам да остане за тях. Но само с любов не се живее. Държавата трябва да се погрижи за пет българчета. За децата от ромските семейства има стипендии при минимален успех в училище, безплатна храна и помощи, а за Милка и децата й държавата дава само минималното по закон. „Социални грижи” в Дупница са отпуснали всичко, на което има право Милка, но то не е достатъчно”, добави Златомира.

Източник: "Вяра"