Има много спорове коя пловдивска кръчма е най-добра, но такава класация не може да се направи. Защото в различните махали в различно време е имало различни обичани заведения. И няма човек, който да е посещавал всичките, за да направи сравнение и да даде оценка.

И все пак кръчмата на Михалчо на Тепе алтъ е една от безспорните легенди в средата на ХХ век. Твърди го писателят и журналист Евгений Тодоров в третата част на поредицата си "Запомнете Пловдив". Ето какво пише той за кръчмите под тепетата и царя на кръчмарите - Михалчо.

Преди много години излиза Стопански сборник, в който някой си Цанко Богданов пише: „Най-оригиналната кръчма в Пловдив е „Веселие“ на Михаил Крайчев с адрес: Пловдив, Тепе алтъ.“ Точка. Документ. Виждал съм го с очите си.

За Михалчо споменава и Никола Алваджиев – бил създал „епоха с жабешките бутчета“.

Като най-сериозен негов конкурент по това време поне по отношение на епохата с жабешките бутчета е бил Благо Топалчето от Католишката махала.

В „Чудаците на Пловдив“ Иван Дионисиев пък увековечава кръчмата на Бернардо, а не на Михалчо.

Летописецът Мимо Райчев, който събра най-голямата колекция стари снимки на Пловдив, една част и издаде, също твърди, че Михалчо е най-великият. Е, как няма да твърди, след като са роднини, доколкото разбрах, дядо му е брат на Михалчо, то си личи и по фамилиите.

И така – кръчмата се намираше южно от сегашните сергии на Понеделник пазара. Сега вече я няма, там е оградата на училището, изглежда, че при строежа на новото крило са бутнали това гнездо на алкохолизма и неприличните нрави. Няма да пречи на народното образование, я.

Александър Кондодимо: „Отпред на кръчмата имаше голяма табела с нарисувани жаби и костенурки, а вътре беше като като музей – препарирани риби, макети на кораби и самолети, картини, спомням си репродукцията „Ботев слиза на козлодуйския бряг“, също „Обесването на Левски“, стари банкноти и даже жив петел, на който даваха вино. На Втори февруари ставаше голям празник. Мъжете идваха един през друг, жени обаче никога не влизаха...“

Някакъв немец, представител на концерна „Шенкел“, бил по бизнес дела под тепетата, водили го в какви ли не европейски заведения, но все питал дали няма в този град нещо „по-така“. Завели го при Михалчо и той най-после останал доволен. Искал все тук да яде и пие. Щото в Европа такова нещо нямало.

Та като си спомни човек как изглеждаха новите социалистически заведения на Балкантурист – чисти и светли, но без цвят и мирис, без никаква атмосфера, без жабки и жълви, без наливно вино...

Вечер има цигулар. Някои споменават за „Златното циганче“, други си спомнят за двама цимбалисти. Идват и артисти и тогава настава голяма патардия...“

Тошо Африката: „При Михалчо влязох за пръв път като дете. Баща ми ме прати да донеса една кана бира. Прати ме при Михалчо, защото там бирата била изстудена. В онези времена студената бира си беше рядкост. Това беше по времето, когато германците бяха в Пловдив. На Понеделник пазара имаха лагер. По Великден баща ми беше поканил две немски войничета – Густаф и Алфред, да ги почерпи. Помня Михалчо с бялата престилка, а отзад наредени поне 25 чана. Когато влезе някой важен клиент, се чуваше тържествен звън.

Тук идваха Мамин Кольо, Петко Рибата, Екито.“

Христина Кьосева – третата дъщеря на Михалчо: „Мотото на живота на баща ми беше: “Хапни си, пийни си, това ще ти остане. Ако ти се скарат вкъщи, върни се пак.“

На стената на кръчмата имаше окачено стихотворение, споням си първите два куплета:

Който иска с кеф да хапне,

тъй както приляга,

и да пийне сладко, сладко,

при Михал да бяга!

 

Че при него, честна дума,

всичко се намира

и кой пари в джоба има,

гладен не умира.

 

Нямаше друга кръчма с толкова веселба и смях. Неслучайно името й беше „Веселие“.

Куюмджиев: „Върхът на веселието беше Втори февруари. В онези времена това си беше мъжки празник. Отпред се събираше митинг от хора, но не всеки имаше правото да влезе и да се включи в ритуала. Зяпачите се надигаха и през перденцета на прозорците искаха да видят ритуала.“

Боби Рангелов: „Веднъж като дете проследих големите и исках да видя какви работи стават на този ден. Обаче ме усетиха и ядох бой.

Куюмджиев: Всеки гост при влизане пускаше лепта в едно менче. После трябваше да целуне Атрибута: един фалос – символ на празника, даже Градоначалникът го целуваше. На този ден при Михалчо идваха архитект Чинков, доктор Сопаджиев, Мандраджиев. Цеца Баядерката играеше кючек и увличаше компанията. Имаше един свещеник, който участваше в ритуала, на един Втори февруари и той се увлякъл по ориенталските ритми и за тази работа го разпопиха.“

Тошо Африката: „Редовен клиент беши Георги Петров, известен като Жорж Пампино. Приличаше на Чърчил. Поръчваше по пет жълви – има го документирано.“

Ячо: „Жълвите ги караха с волски каруци. Децата зяпахаме разтоварването, някой път прибирахме някоя костенурка и си я варяхме. Кръчмата имаше дълбока изба, която беше пълна с живи костенурки. Дядо ми, който имаше фурна наблизо, ги печеше.“

Христина: „Жълвите ги караха не само с каруци, идваха и с камиони, че и с вагони. Освен бяло и червено вино се пиеше и пелин – баща ми сам си го правеше. Отзад имаше три бадема, събираха съответно 3, 5 и 7 тона грозде. Първо се мачкаше с крака... Всичко се изпиваше. Освен жълви и жабки имаше кебапчета, кюфтета, пълнени домати на фурна – с кайма и ориз, сърмички с кисело зеле, супа от костенурки, пържен дроб. Всичко се поднасяше индивидуално – искаш препържено или препечено, такова ти правеха.“

Клиентка: „Имам един такъв спомен от времената, когато бях младоженка, дойдох от друга махала в Тепе алтъ. Мъжът ми се оказа клиент на Михалчо и един ден вика: „Ела да те водя на едно интересно място“. Влизаме, сядаме и мъжът ми поръчва „морски пъдпъдъци“. Не бях яла такова нещо, хареса ми и поисках още една порция. Накрая дойде сервитьорът, написа сметката и вика: „Имате 4 порции жабки“.

Аз скочих: „Какви жабки, та нали ядохме морски пъдпъдъци?“.

Голям смях падна на моя сметка. Та тогава ядох за пръв път жабки.“

След като бутат кръчмата, Михалчо отива да работи в „Златната круша“. Голяма част от клиентелата върви след него и пълни новата му кръчма. Уж хората пак са старите клиенти, но вече не е същото. Едно е сам да си си стопанин, друго е да имаш една чета началници на главата.

Източник: Trafficnews.bg.