Многолюдна циганска фамилия вилнее из Дупница СНИМКИ

Живеещи в района на бившето общежитие на закрития Учителски институт в Дупница се оплакаха от денонощен тормоз от съседи, пише "Вяра". 

Недоволството е от многолюдна ромска фамилия, настанена в къща на ул. “Морава” №10, собственост на църквата. Жена от района, която настоя да остане анонимна, с мотив, че се страхува от комшиите си, потърсила съдействие по телефона от репортер на изданието и изпратила копие от жалба до редакцията.

Жалбата е от името на живеещите в квартала и е внесена в община Дупница. В нея недоволстващите настояват кметът Методи Чимев да разпореди проверка относно настаняването на група роми във въпросния имот.

“Целият квартал се чувства неспокоен поради факта, че въпросната група от роми гори в печката гуми, пластмаса, други неизвестни материали и мирише непоносимо и не можем да си отворим прозорците, камо ли да си ползваме терасите и дворовете.

Постоянно и непрекъснато в двора им се трошат всякакви боклуци (от контейнерите), които се горят във въпросната печка.

Вдига се постоянен шум – до 2-3 часа през нощта се чува силна музика, викове, детски плач и кучешки вой. До момента два пъти им е викана полиция, във връзка със силния шум, но и тя не помага, защото след като си отиде, пак се почва с музиката и виковете.

Децата им тичат навън по улицата неконтролируеми, изскачат с колелата пред преминаващите коли ненадейно, не се знае кой влиза и излиза от тази къща, кучетата в къщата също излизат без контрол и се спускат по преминаващите по улицата, непрекъснато се бие или дете, или куче, като виковете им са постоянни и непрекъснати.

Тоалетната им е без канализация и цялата мръсотия изтича по улицата, пълно е с комари, бълхи и мухи. Това е абсолютно недопустимо. По непотвърдена информация към 30.05.2019 г. децата им са били болни от морбили. Въпреки тази опасна инфекциозна болест те се разхождат без никакъв проблем навън”, се казва в жалбата.

Съкварталците допълват, че в къщата живеят около 20 човека. Пишат, че са неспокойни. Те молят: „в този имот да се настани някой наистина нуждаещ се, а не млади и прави роми, които трябва да работят, а не да чакат милостиня от църквата”.

Съседите твърдят, че обитателите на имота плащат по 100 лева месечно наем на архиерейството.

Казват: „Запознахме отец Паликарски с проблема. Той обеща, че ще прекрати договора за наем, но ромите още са в къщата. Разбрахме, че в понеделник е внесъл сигнал в полицията. Надяваме се най-сетне проблемът да бъде разрешен.

Положението е нетърпимо. Условията, в които живеят тези хора, са ужасни. Още по-ужасно е това, което причиняват на околните”, коментира една от недоволстващите.

За коментар е бил потърсен архиерейския наместник Георги Паликарски. „Запознат съм с проблема.

Пуснах там да живеят хора, които нямаше къде да отидат. Съжалих ги и от човещина исках да им помогна. Мислех обаче, че са едно семейство, а се оказа, че там има 16 човека, че има малки деца.

След оплакванията веднага реагирах, няколко пъти ги предупреждавах устно да напуснат.

Поканих ги да освободят къщата доброволно. Като видях, че няма резултат, на 25 юли прекратих договора им за наем, а на 5 август подадох сигнал в полицията за принудително освобождаване на имота. Не мога да съм безучастен и да не предприема нищо. 30 човека са се подписали в жалбата срещу тези хора”, обясни отец Георги Паликарски.

Наш екип на място видя, че в имота на ул. „Морава” 10 група роми, сред които има и бебе, малки деца, бременна жена, както и болна жена, живеят в крайна нищета. Мизерията е неописуема. Къщата е развалина.

Дворът – заринат от всевъзможни вещи – от фотьойли до боклуци. Входната врата само прилича на такава, а при опита ни да я отворим, моментално изтича и залая куче. Преди това изскочи момче. След него излязоха и три жени. Малко по-късно се появи и възрастен мъж. Представи се като Лозан Атанасов, на чието име – оказа се впоследствие, е бил договорът за наем.

„Тука живееме 5-и месец. Имаме договор за наем. Плащам си по 100 лева, обаче сега искат да ни изкарват. В петък ходих при кмето, помолих се за жилище. Тогава излъга, че ще ми даде жилище, каза за понеделник. В понеделник отидох в общината, молих се за квартира. Пуснах една молба, пуснах втора, нали не съм си грамотна…

Те ме падат. Пращат ми хора да ме падат. Никакво жилище не ми дават. Болна съм, че ти докарам епикризите. Оперирана съм от рак на дебелото черво, с торбичка съм (колостомна торбичка, бел. авт.)”, обясни Валентина Методиева. 53-годишната жена уточни, че тя и близките й няма къде да отидат.

„Аз, дъщеря ми, снаха ми, бебенцето нема и месец, къде да ходиме? Болна съм не ми обръщат внимание. Че се оплачем в министерството. Искам жилище да ми дадат. Хора, които дишат бронз, пият алкохол, са се нанесли в блока до „Бърза помощ”. Сиромашка съм. С първа група инвалидност съм.

Взимам 230 лева пенсия по болест и 100 лева транспортни. Ако не ми дадат жилище, отивам в министерството да се оплача. Взимам сите деца и заминавам за София. Аз съм ходила един път, ако трябва, че се наложи да ходим”, заяви Валентина. Жената показа и епикризата, издадена й след лечението, както и договора за наема.

Тя отрече обвиненията на съседите, че семейството й ги тормози. На въпроса вярно ли е, че палят печката с гуми и боклуци, отговори: „Глупости, мазетата са пълни с дърва, мила. Нема такова нещо, абсолютно не е верно”. Отговорът на въпросите защо тормозят съседите си със силна музика, та се е наложило да идва полиция и колко души живеят в къщата, бе:

„Аз дъщеря ми и снаха ми, бебенцето. Не искам да лъжа, два пъти ни е викана полиция. Обещахме тука пред полицаите – нема да се случи повече. Оттогава нема никакъв проблем. Един месец, вече втория нема вече джабала, нема нищо.

Децата още малко си почват училище. Тука беха изтекли мръсотии от тоалетната, оправихме, гърне (тоалетна чиния, бел. авт.). Направихме претърсване, (ремонт, бел. авт.) на покрива на половината къща. Течеше вода, сега остава само цимент да вземеме, да циментираме гърнето. Ток съм плащала. Защо не ми дават жилище?”.

Мъжът на Валентина също смята, че от общината може да им дадат жилище в неизползваното бивше общежитие на закрития Учителски институт, в което има само няколко самонастанили се бездомници.

„Да ни дадат квартира в блока до юндом. Тоя блок е празен. Ние оставаме на улицата. Аз съм с инсулин, пенсионер по болест”, отбеляза Лозан Атанасов.

Във връзка с проблема разговаряхме и с представител на общината. Пиарът на кметството Христо Апостолов обясни, че Валентина Методиева, придружавана от човек от семейството, е била приета от зам.-кмета Крум Милев и в негово присъствие служителката от отдел „Общинска собственост” е обяснила какви документи трябва да бъдат подадени.

Те обаче не внесли документи, независимо от това, че казали къде точно са си харесали квартира. Стана ясно, че ромите вдигнали скандал в общината. От общинската администрация бяха категорични, че има чакащи да им бъде осигурено общинско жилище и ще спазят разпоредбите за отпускането на такова.

Официалният отговор от общинския пресцентър е: „Община Дупница е приела за информация и сведение сигнала от живущите в района на улицата с въпросните наематели на сградата, която е частна собственост.

По информация на изданието архиерейското наместничество е предприело законовите действия по разрешаването на проблема. Община Дупница следи развитието на въпроса и ако не бъде разрешен в законоустановените срокове при подобен вид взаимоотношения наемател-наемодател, ще предприеме последващи, позволени, но и ограничени от закона действия за разрешаването на проблема.

Над 50 са чакащите семейства и домакинства за настаняване в общинско жилище. Днес (понеделник, 6 август) отново идваха две жени от въпросното семейство в общината, за да информират, че щели да се „самонастанят“ в общинско жилище.

За разлика от скандалите вчера днес бяха кротки. Отново им бе обяснено откъде да си вземат документи за кандидатстване и какво включва наборът им. Има ред, по който се кандидатства, описан в наредбата”.

Оказва се, че имотът на улица „Морова” 10 никак не е случаен. Това е домът на славния полковник Никола Христов Дренски. Той е роден на 19 юли 1898 година в Дупница.

Като юнкер е участвал в Първата световна война и е пленяван. По време на Втората световна война е бил командир на 55-и пехотен Охридски полк и комендант на Охрид от 1942 г. до 1944 г. Малко преди 9 септември 1944-та България обявява война на Германия, без преди това да изтегли полка.

„В края на лятото на 1944 година, във връзка със събития през Втората световна война, България обявява война на Германия. В същото време нашите 14-а и15-а дивизия са в близост и съвместно работят с германските части и се получава така, че нашите войски, които са заедно с германците, се намират във война.

Получава се нареждане нашите войски да се изтеглят от Македония и съгласно разпорежданията полкът преминава в пределите на България. Това не става без инцидент.

Населението на Охрид прави едно изпращане и то е със сълзи. Излишно е да говоря какво представлява за България Охрид, за него се казва, че това е вторият Йерусалим. За всички войници за времето си на престоя в 55-и Охридски полк многократно са посещавали манастирите на Охридското езеро, които са свързани с България и цялото население там е българско.

Войските са изпратени със здравец и чимшир. Там е бедата, че след изтегляне на полка и при определяне на маршрути за изтегляне те попадат на 8 септември вечерта в едни сеновали.

Полковник Дренски през нощта събира офицерите и съобщава, че всички войскови части ще се изтеглят от Битоля по посока на Прилеп и 55-и пехотен полк ще бъде авангард на дивизията. Дренски разпорежда на 9 септември да станат всички, бързо да закусят, построяване, походен марш към Прилеп.

Сутринта на 9 септември по някои части на полка е открита стрелба и са дадени и жертви. Командването на полка остава с впечатление, че нападението е от партизани, като се разпорежда да се премине към кръгова отбрана и да се изкара минохвъргащият взвод. Излизайки на оказаните височини, обаче се вижда, че те са заети от германски части, въоръжени с картечници.

Изпратените войници от 55-и полк са върнати обратно и се налага полковник Дренски да започне преговори с германското командване. За преводач е използван капитан Ерезов.

Немският командир категорично не разрешава 55-и пехотен полк да се изтегли с цялото си въоръжение, а да се предаде и даде оръжието. Подавайки сигнал с ракетен пистолет, към полка са насочени изстрели и полкът е обкръжен.

Изключително критична ситуация, при която даже се вълнувам, като го казвам, полковник Никола Дренски заявява, че не може да го позволи и да сложи траурен креп на 3200 български жени и да се окачи този траурен креп на българските къщи. Събира полка и назначава за командир на 1-ва дружина майор Николов.

Отива в канцеларията, изважда пистолета и се самоубива. Това е историята на този дупничанин, за когото нямаме представа в града, нямаме улица да носи неговото име и го няма на паметниците”, разказва за този изключителен дупничанин преди години в интервю за друга медия Стоян Ушатов – зам.-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в Дупница и бивш шеф на Държавна сигурност в Кюстендилски окръг.

Къщата, в която се е родил този изключителен българин, се руши от години. Как архиерейството е придобило имота? Защо институциите, включително и църквата, са допуснали това? Искал ли е архиерейският наместник помощ от Св. синод и митрополията, за да се спаси родният дом на един голям дупничанин?, попитахме Георги Паликарски.

„Лично полковник Дренски е дарил къщата на църквата, преди да замине за фронта по време на Първата световна война. Архиерейството има нотариален акт за имота. Имах идея да съборим сградата, която наистина е в много тежко състояние, и да изградим нещо по-модерно. За съжаление не ни стигат силите. Нямаме средства.

Черковното настоятелство взима решения, касаещи имотите. Конкретно за тази къща не съм занимавал Синода с въпроса, защото е имало много подобни случаи, в които сме получавали отказ за финансово подпомагане. Отговорите тогава са били, че няма средства”, каза Паликарски.

Пак във връзка със съдбата на къщата на полковник Дренски, дарена от него на църквата, по повод нелеката участ и проблеми  на един друг наемател, през 2006 г. отец Паликарски декларира пред в. „Вяра”, че има план да я реставрира.

Докарахме ли го дотам, че дали с битова, дали с духовна мизерия ще покрием с мизерия и историята си? Сервантес е казал, че народ, който не помни своето минало, няма бъдеще.