Над 5000 целунаха откритата след пророчески сън икона

Чудотворната икона, която е на най-малко 300 години, беше открита след съня на силно вярваща християнка на име Мария от столицата. Сред посетителите на манастира да види и да се преклони пред иконата в неделя, е била и самата тя. Дошла в манастира заедно с децата си, но пожелала да остане анонимна, каза дядо Сионий. Хората вярват, че иконата е чудотворна, защото е намерена след чудно знамение, а и е с уникален сребърен обков.<br /> <br /> Имаме истинска светиня в храма&nbsp;категоричен е дядо Сионий и е истински щастлив, че българите все още вярват в чудеса и прииждат от всички краища на страната, за да видят и да се поклонят на иконата.&nbsp;<br /> <br /> Най-вероятно иконата датира от средата на 17-и век. Спасена е преди опожаряването на манастира по време на Чипровското въстание, а после при възстановяването му е зазидана в стените на черквата, разказва дядо Сионий. Допълва, че сред първите, които са му позвънили, е бил професор Божидар Димитров, който е обещал да дойде и негови експерти да определят точното време на създаването на иконата. Засега светинята няма да се реставрира, а само ще бъде частично почистена и консервирана по специална технология в лаборатория на Националния исторически музей.<br /> <br /> В момента иконата е поставена пред олтара в голямата черква на манастира. Много е възможно тя да е била зазидана в стената в знак на почит към загиналите четници и другите избити невинни българи, смята дядо Сионий.&nbsp;Сред първите дошли да я видят бяха народните певци Поли Паскова и Христо Косашки, които с прекрасните си гласове огласиха манастира за радост&nbsp;на вярващите. Хората, които живеят в района и най-близкото село Меляне и Георги Дамяново, вярват, че откриването на иконата е знак за по-добри и мирни дни.<br /> <br /> В манастира отпреди Нова година вече живеят 7 бежанци от Сирия. За голямото семейство се грижат йеромонах Христодул и послушниците, разказва дядо Сионий.&nbsp;В празничните дни преди Богоявление и Ивановден жена на име Мария позвънила в канцеларията на Лопушанския манастир &bdquo;Свети Йоан Предтеча&ldquo;. Тя съобщила на игумена на манастира, че е сънувала пророчески сън, разказа дядо Сионий, който е и викарий на Видинския митрополит Дометиан.<br /> <br /> Мария, която е възрастна жена и живее в София и е дълбоко вярваща, му казала, че е получила указания, че в църквата на Лопушанския манастир се намира икона на Пресвета Богородица с Младенеца, която е била скрита, зазидана в стената през годините на турското робство, разказа епископ Сионий. И тя трябва да бъде открита и извадена, заръчала жената. Дядо Сионий разказа, че Мария, която никога не е идвала в манастира, много точно му описала къде в голямата църква на манастира да намерят скритата икона. Иконата, зазидана в стената, била увита в ръчно тъкана кърпа, който била напълно изгнила. Но иконата е запазена непокътната, разказа дядо Сионий.<br /> <br /> На гърба на откритата икона ясно личи, че тя е била в храм, където е имало пожар, и от едната страна е обгоряла. Костите на над 2000 българи, избити по време на Чипровското въстание, са прибрани в костницата на манастира. В сегашния му вид той бил завършен през 1856 г. благодарение на усилията на монасите Дионисий, Герасим и Гедеон.<br /> <br /> Докато е градежът, работници откриват масов гроб и прибират костите в храма. Много са легендите, които днес хората си спомнят за Лопушанския манастир. Една от тях разказва, че преди да бъде опожарен в средата на 17-и век, местните хора са спасявали иконите. Жени ги криели в пазвите си и ги пренасяли в домете си, а после, в средата на 19-и век, при новия градеж ги върнали обратно.<br /> <br /> Според една легенда манастирът бил разрушен от турците за отмъщение. Един ден баща и дъщеря от близкото село Лопушна (днес Георги Дамяново) тръгнали към манастира. По пътя ги срещнал турчин с хрътката си. Харесал момичето и подгонил бащата и дъщерята. Те се крили във воденицата близо до манастира, където често нощували хайдути. За техен късмет там бил войводата Огнян. Щом турчинът стигнал воденицата и се нахвърлил върху момичето, хайдутите го убили, но хрътката избягала и довела другите турци. Разярени, те подпалили воденицата и манастира и избили всички монаси. <br /> <br /> Дионисий е приемал и Левски, когато идвал по народните дела в този край. Игуменът станал и председател на местния революционен комитет. Литургиите си завършвал с думите &ldquo;Търпете и на Бога се молете! Скоро ще падне турското царство&rdquo;. Това е записано в летописна книга на манастира, която се съхранява в Държавния архив в Монтана. <br /> <br /> Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Лопушанският манастир бил любимо място на писателя Иван Вазов. Тук той написал части от най-известния си роман &bdquo;Под игото&rdquo;. Манастирът &ldquo;Св. Йоан Кръстител&rdquo; днес е действащ мъжки манастир. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата от 1973 г. /БЛИЦ&nbsp;