Мирзакарим Норбеков често разказва в беседите си, че тайната на неговия успех се крие в едно изречение. По думите му всичко, което е постигнал в живота си, дължи на благословията на своите родители.
Пътят му дотам обаче не е бил лек. Той самият признава, че през детските и младежките си години е бил истинско изпитание за майка си и баща си. Определя себе си като „същинско изчадие“, защото е вършел всичко, което едно дете не бива да причинява на родителите си. Бил е буен и непокорен.
„В детството си бях същинско изчадие на ада за моите родители. Бях хулиган. Бях много лош. Но такива деца не трябва да има в природата. Такъв бях аз. Всичко, което не трябва да се прави по отношение на родителите, го правих“, сподели мастера.
Той разказва, че на 16-годишна възраст, след скарване с майка си, напуснал дома си и не се обърнал назад. Родителите му повече от година и половина не знаели къде е и дали е жив. Майка му непрестанно го търсела, а тревогата и болката й не я напускали.
„Мама е плакала. Понякога са я засичали около реката и ме е търсила, а през зимата, когато тя е пресъхвала, е ходила, за да търси костите ми. Мама и татко не са знаели дали съм жив повече от година и половина“, разказва той.
Той се озовава в безизходно положение – сред пустиня, на строителна площадка, където се строят жилищни сгради. Там имало няколко вагона, трактори и комбайни. „Аз бях с летни дрехи, бос и се оказах в капан. На обекта имаше охрана – старец с останали няколко бели зъба, който получаваше доставка на хляб и чай веднъж седмично. И този старец ми говореше, че съм подлец, че такива хора като мен не трябва да живеят, защото съм зарязал майка си и баща си. Аз исках да си ходя, но къде да отида – по летни дрехи и джапанки. Дори мечтаех да си отиде, за да млъкне. Цяла зима живеех във вагон, а той ме поучаваше“, разказва Мирзакарим Санакулович.
Постепенно думите на възрастния мъж започнали да намират отзвук в съзнанието му и той осъзнал, че истинската му вина е болката, която е причинил на своите близки.
След завръщането си решил, че трябва да изкупи стореното. „Дори родителите да ми казваха нещо, което не ми хареса, се съгласявах, за да не им е болно. По този начин те започнаха да ме обичат повече от останалите ми братя и сестри. А те, когато имаше разговори с родителите ми, ставаха и си тръгваха. Аз също исках да си тръгна, защото не ми беше интересно всичко, което говореха татко или мама, но си спомнях стареца. Спомнях си, че година и половина съм ги измъчвал и са проливали сълзи. Сядах, заставях се да стоя и слушам.
„Всичко, което съм постигнал в живота, дължа на молитвите на баща ми и майка ми. Именно затова се превърнах в най-успешния от всичките ми братя и сестри“, каза Мирзакарим Норбеков. Той допълни, че с годините между него и родителите му се е създала особена близост — грижил се е за тях и се е стремял не просто да им се отплати, а да заслужи доверието и обичта им.
„Когато баща ми умираше, той поиска аз да съм до него, заедно със съпругата ми и своя племенник. Тогава го прегърнах, галех го по гърба, и седейки така, той издъхна. Значи съм заслужил това доверие. Не. По-точно — опитах се да го заслужа. Преди да си отиде, той ме погали по главата в продължение на 2-3 минути и ми каза: „Благодаря ти! Благодарение на теб живях толкова години“. А аз тъкмо благодарение на това постигнах всичко в живота си — заради моите родители и тяхната благословия“, заяви мастера.
Според него това е най-ценният дар, който е получил в живота си. Норбеков не скри, че в миналото е изпитвал ревност към баща си и майка си заради братята и сестрите си.
„Но когато мама живееше у нас, казвах на сестрите ми: „Мама тъгува за вас, елате! Поне за седмица.“ А те винаги намираха причина да откажат“, споделя с тъга Норбеков.
По време на похода, организиран от издателката Жана Иванова и нейния екип, Мирзакарим Норбеков сподели, че в наши дни хората се стремят към тайни знания, сложни практики и различни методи за постигане на успех, но истинската благословия остава тази на родителите. По неговите думи човек, който намери сили да поиска прошка, да показва уважение и да се грижи за родителите си, така че да заслужи тяхната молитва, получава подкрепа, която не може да бъде заменена или закупена с нищо друго.
В последната си лекция пред десетки от своите ученици Норбеков говори и за срещата с наставници в живота, които предават Божествени послания. Той посочи примери за таваджу – суфийски термин, обозначаващ насочване и концентрация към Бог или към духовен учител. Според него същината е в предаването на духовна енергия, благословия или „светлина“ от учителя към ученика, което може да породи вътрешно пробуждане.
Той обясни, че това се случва единствено когато ученикът е духовно готов да приеме подобно състояние. „Таваджу не се дава, а се взима. Наставникът го дава, а ученикът трябва да го вземе“, заяви Мастерът.
В хода на похода акад. Норбеков разговарял с десетки последователи, които му задавали въпроси за начините за формулиране на цели, за избора и развитието на бизнес, за планирането на времето, а също и въпроси от личен характер.
Мирзакарим Норбеков е академик, доктор по психология и доктор по философия в областта на медицината, писател, пътешественик и спортист, притежаващ черен колан трети дан по карате Киокушин. Той е създател на уникална учебно-оздравителна методика, която е върнала на милиони хора радостта от здравословния и пълноценен живот.
Източник: Марица
