Беше много страшно, ужасно. За пръв път в живота си виждам такъв огромен пожар. Огънят се разпространяваше във всички посоки и беше много буен. Помислихме, че изригва подземен вулкан. Цяла нощ не заспахме, спомня си изживяния кошмар от пожара на 29 юли 68-годишният Сабахатин Емрула от махала Родопско към ардинското село Ахрянско.
„Бях в град Ардино за петъчната молитва. Веднага, като чух сирените на пожарната кола си помислих, че има пожар някъде и се прибрах у дома, където останаха съпругата ми Кадрие и внучката ми Джисе, която ни гостува от Кипър. Огънят започна около 11.30 часа, а до нас стигна към 15 часа, на няколко метри от къщите ни. Гасихме с каквото можем. За съжаление изгоря цялата ограда на градината ни. 45-годишна борова гора си отиде за няколко часа. Спомням си като днес, как залесявахме през 1968 година. Хубавото е, че няма жертви, всичко друго ще се оправи", разказва бай Сабахатин. Той се надява подобни природни бедствия да не се случват никога вече, пише 24rodopi.com.

По време на петъчния пожар 80-годишната Шерифе Еминова е била сама у дома. „Много се уплаших. Огънят стигна буквално до къщите. Не знаех какво да направя. Бях в паника, тъй като не мога да се придвижвам без чужда помощ и патерици. За щастие синът ми Дурджан веднага пристигна от Ардино, за да ме спаси от сполетялото нещастие. Качи ме в колата си и ме откара до местността „Паметника". Благодаря на Аллах, че сме живи", сподели със сълзи на очи възрастната родопчанка. Тя живее сама в махала Родопско. В двора на къщата си е засадила много овощни дръвчета, които са изгорели при пожара. Огънят е стигнал и до кошерите, но за щастие не са изгорели.

Бай Сабахатин и баба Шерифе изказват своята огромна благодарност на доброволците, пожарникарите и горските служители за потушаването на огнената стихия.

В Родопско живеят 5-6 семейства, но през лятото идват много изселници, за да ремонтират бащините си къщи. Голям проблем за махалата особено през летните месеци е недостигът на питейна вода.