За любителите на красивите кътчета из Родопите, маршрутът до ардинското село Русалско е един от най-предпочитаните. Тук сетивата ще се изпълнят с красоти, които после не ще забравят…, пише 24Родопи. 

А стигнете ли Русалско, ще стигнете и края на пътя.

„След селото път няма, последно населено място е“, с тези думи ни посреща 80-годишният Орхан, за който посетителите тук са рядкост.

Селото е отдалечено, разположено е на превал, на така наречения Ненковски балкан, на около 20 километра западно от Кърджали.

Интересното за него е, че е възникнало не като село, а като тържище, за хората живеещи по планината. По-късно, през далечната 1949 година, е обявено за община, която обаче е закрита след около 30-тина години.

Още се виждат сградите-на пощата, училището, което сега е частен имот. Веднага се забелязва и старата църква на центъра, която отдавна е затворила врати.

Имат и джамия, която видимо е добре поддържана. Имало е и болница, ресторант. От онова време досега броят на живущите тук се е стопил драстично.

„Само пенсионери има, младежи няма“, изрича Орхан, а негов съсед, довършва изречението: „Тук останаха само 20 души“, казва 70-годишният Неджип с тъга.

Всеки от тях изброява местата, на които са се пръснали жителите на Русалско.

„Асеновград, Долни Воден, Айтос…“, изрежда Орхан. А неговият съсед разширява географията: „Кой в Англия, Германия, Франция, Германия, Италия, Китай, Индия, къде ли не“.

Малцината останали в Русалско обаче не се оплакват.

„Трудно се живее, но хората са свикнали на трудното, обичат трудното. Това е Родина, това е Отечество, ние сме го изградили. Длъжни сме да живеем и да го пазим“, с тези думи Неджип завършва и се отправя към ежедневните си дейности, кахъри, малки радости.

В едно битие, в едно последно село на края на пътя, където любовта към родното е на първо място.