Готова е тройната съдебно-психиатрична експертиза на младежа, който през май изрита пенсионерка на автобусна спирка в Бургас и счупи таза й. Заключението на експертите от Държавната психиатрична болница в Ловеч е, че 25-годишният Живко Кючуков е бил адекватен по време на нападението. 
Пет месеца след зверския удар, пратил възрастната жена в болница, разследването е на финал. 73-годишната жена обаче още се възстановява от случилото се и няма обяснение за агресията на младежа, чиято жертва стана.

В началото на май Виолета Караджова чака автобус на спирката – отива до болницата за рецепта за съпруга си. Кадрите от охранителна камера, запечатали следващите няколко минути, шокираха с бруталността си. Пет месеца по-късно жената още живее с ужаса от случилото се.

“Не може да ми излезе от ума. И непрекъснато не мога да спя вечер, събуждам се непрекъснато, не мога и да се храня както трябва, все тази травма ми е в ума”, казва Виолета пред bTV. 

25-годишният Живко пиел кафе на седалката зад нея. „Още като седнах и се изтъркули чашката му от кафето в краката ми. И аз така лекичко, даже не можах да го видя добре и той се изхрачи отзад два пъти върху мен, къде падна не знам на шубата ми ли, на главата ми, и се развика: „Ставай, ставай, ставай, махай се!”. Аз се уплаших и скочих... И в това време той става след мен и идва, и като ме изрита тук в кръста, в таза ме изритва и аз се прострях на плочките”, спомня си тя. 

Ударът изненадва и хората на спирката. „Нямаше кавга, нямаше разправии, нямаше дума казана... Две женички се струпаха на главата ми и взеха да му викат: "Недей, бе момче, недей, бе момче!" И аз тогава, като чух тези думи, леко си обърнах главата – а той на два метра от мен, с един камък голям. Той се върнал, взел камък от спирката и идва да ме доубие”, допълва пострадалата.  

Живко няколко пъти прави опити да стигне до падналата жена, дори се качва и веднага слиза от автобуса.

Виолета е категорична, че не го е гледала „лошо”, както младежът обясни пред съда.  „Как можа той да ми види погледа, като нося 8 диоптъра очила, чиито стъкла навън стават черни. Да беше ми поискал пари! Да каже: Бабо, лельо, дай ми 5 лева или 10 лева. Аз носих 60 лева, защото лекарства ще взимам, те толкова струват. Щях да извадя и да му дам. Да беше ми взел чантата, чантата да беше грабнал, по щях да го прежаля. Ама да ме претрепе така, не мога да си обясня. И не мога и да му простя за това, което ми направи”, категорична е Виолета.

С имплант на тазобедрената става и дълга рехабилитация възрастната жена още трудно се движи. Ритникът преобръща живота й.

„Трудно се възстановявам, мъча се. И съпругът ми е болен, той е на легло, и за него се грижа". Аз бях много жизнена, сеех, копаех, обаче – край! Осакатях!”, продължава с разказа си Виолета. Сега излиза само на терасата, а навън задължително с придружител.

„Страх ме е от него. Сама не мога да изляза”, подчертава тя.

Според Виолета няма адекватна присъда за агресивния младеж, защото след като излезе на свобода, може пак да нападне човек.