Равда потъна в скръб след черната вест за най-възрастния ветеран в България
Героят от бойното поле Костадин Ричков навърши 101 години на 15 февруари 2020 г.
Героят от бойното поле навърши 101 години на 15 февруари 2020 г., пише "Флагман".
Костадин Ричков или бай Дано, както го наричаха местните, издъхна тихо на 10 ноември у дома си в Равда. На поклонението в Гробищния парк присъстваха опечалени близки, приятели и военни ветерани, които отдадоха последна почит на един от своите.
На погребението дойде и кметът на Равда Андон Бакалов, който многократно е изказвал благодарност и уважение към бай Дано.
От името на Общинска организация на СОСЗР в Несебър венец положи председателят на организацията о.р. подп.Христо Николов.
Офицерът от запаса, лейтенант Костадин Ричков, година по-рано стана най-възрастният член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/. Картата му бе връчена от подп.о.р. Христо Николов – председател на Общинската организация на СОСЗР в Несебър.
Бай Дано е участник във Втората световна война, раняван няколко пъти, бай Дано, както го наричат в селото, си спомняше в детайли бойните действия, в които е взел участие – от Сърбия, през Унгария до австрийския град Грац, където завършва бойната му служба като химик.
През годините бай Дано е кавалер на осем медали, но първото му единствено отличие през 1945 г. е от генералисимус Йосиф Висарионович Сталин. На 6 май – Денят на храбростта и празника на Българската армия – началникът на Военно окръжие –Бургас подполковник Данчо Мишленков издаде заповед на основание чл.240,ал.4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, награди с „Грамота” ветерана от войните на България Костадин Ангелов Ричков.
Достоен за възхищение и уважение човек, сражавал се във Втората световна война, отдавайки своите сили, сърце и дух за благото на нашата родина ветеранът от войната пазеше жив бойния си дух.
Казвал е, каза и на празничния си ден: „Важно е човек, да намери своето място в живота. Аз съм доволен от живота си и често пъти казвам, че съм щастливец. Фронтът е нещо като живота. Нещо, което трябва да го видиш, да го чуеш, трябва да си там”.
Неговият разказ за участието му в боевете, за раните, които е получил беше интересен за всички ни.За спомените на бай Дано ще разказват и потомците.
Последвайте ни