Ще бъде ремонтирана екопътеката в трънското ждрело, съобщиха от общината. Мярката е предприета след сигнал на сдружение „Зелени инициативи“ и проверка на РИОСВ – Перник, пише За Перник.

Направено е проучване от Българската асоциация за селски и екологичен туризъм, на чиято база е изготвен проект за реконструкция на екопътеката. Значително са провиснали два моста, където се налага подмяна на 80 на сто от парапетите и 10 процента от дъските. Необходимо е и да се реконструират стъпалата по трасетата и др. Община Трън заделя от бюджета си 98 000 лв. за ремонта.

Екопътеката е с дължина 13,2 км. Тя преминава през врязани в скалата тунели, водопади и водни прагове. Маршрутът е кръгов – тръгва от трънската махала „Богоина“, достига до с. Банкя, красивото Ябланишко ждрело, отново се връща в с. Банкя, върви до местността „Китка“ и едноименния връх и завършва край Трън.

Над 60 пейки със сенници, информационни табла и указателни табели улесняват придвижването по трасето . Четири заслона приютяват туристите. Екопътеката продължава в Сърбия край атрактивните скали на Гребен планина, предаде БТА.

На провелата се сесия на Общински съвет-Трън общинският съветник Десислав Банков засегна темата с предстоящия ремонт на трънската екопътека.

Съветникът беше озадачен защо за ремонта на трънската екопътека, която е с дължина малко над 13 километра и включва два сектора (по реките Ябланица и Ерма) ще бъдат отпуснати близо 100 000 лева, при положение че строежът на пътеката е струвал 30 000 лева. „Цялата екопътека е направена с 30 хиляди лева, от които 10 хиляди лева са за обучители, офиси и така нататък. Тогава бяхме гласували 50 хиляди, сега са 98 хиляди за ремонт на екопътеката. Това за мене 2 и 2 е 4, не е 6. Как може да се направи цялата екопътека за 20 хиляди лева, сега ремонтът да е 98?“, възмути се общинският съветник, пише сайтът на Брезник zapadno.com.

Кметът на Община Трън Цветислава Цветкова отговори на съветника, че има изготвен проект за ремонта. Общинският съветник Иван Искренов разясни, че е убеден от негови колеги, че цената за ремонта е разумна. „Тази пътека е правена преди 15 години. От нея първата част беше дарение от около 3500 – 3600 долара. Трудът беше изцяло от Бюрото по труда, даже аз дадох на госпожа Цветкова брошурата, където са снимани 



хората – повечето са покойници. Около 20 и няколко човека бяха съкратени от завода и трудът се поемаше от Бюрото по труда“, добави Иван Искренов. На заседанието стана ясно още, че мостовете по трънската екопътека са изградени от алпинисти, като разходите при строежа са отишли предимно за тях.

Цветислава Цветкова добави още, че Общината е наела БАСЕТ (Българска асоциация за селски и екотуризъм). „Ние сме наели БАСЕТ. Аз говорих с господин Искренов още преди да започнем да правим този проект, защото се оказа, че те имат патент за сглобката. Никой друг не може да направи проекта, защото те като са патентовали сглобката на самите мостчета друг не може. Затова сме ги наели тях. Ние не сме избирали някоя фирма, която сме решили. Те са го правили и в момента те дават проект за реконструкция“, поясни кметът на Община Трън Цветислава Цветкова.

През лятото на 2017 година Българската асоциация за селски и екотуризъм излезе с предварително становище относно проекта за реконструкция на трънската екопътека в двата й сектора (по реките Ябланица и Ерма). В доклада експертите на асоциацията бяха описали какво е необходимо да се извърши по трънската екопътека, след като са изследвали пешеходните маршрути. Основните съоръжения – 10 дървени моста, са в задоволително състояние и не е необходима подмяна на основните премостващи и носещи дървени (акациеви) стволове. Само на два моста – Първи мост, непосредствено пред Ломнишкото ждрело на река Ерма и високия мост над река Ябланица, преди Зелени вир е необходима сериозна намеса заради надхвърлянето на нормите за провисване (повече от 5 сантиметра и 9 метра просвет): една допълнителна носеща греда в първия случай, насложена върху старата, и съответно две за споменатия мост в Ябланишкото ждрело. Необходима е подмяна на 10 % от дъските и 80 % от парапетите, пишеше тогава в доклада.

От становището на Българската асоциация за селски и екотуризъм стана ясно, че са необходими около 80 – 90 хиляди лева за подобряване на състоянието на пешеходния маршрут. На по-късен етап се е направило допълнително уточнение в рамките на окончателен доклад със съответната количествено-стойностна сметка, картосхеми, предписания и други.