В село Динк има стар гробищен парк, който прилича на сметище. В него са разхвърляни всякакви селскостопански боклуци, купища тор и пластмасови бутилки. Така е станало, въпреки високата ограда от цимент и тухли. Десетки гробове са помлени от падналия преди няколко години 150-годишен дъб. Много плочи са извадени от гробове и са подпрени до други. Има изтръгнати и стъпкани от конски копита  кръстове.
Българите, които в селото вече са малцинство, обвиняват за всичко това ромите, които са над 80% от населението. Кметът на селото Йосиф Асенов, който кара втори мандат, отрича да има посегателства.  В същото време се оказва, че от 9 януари 2007 година в кадастъра на селото 150-годишното гробище се води „Територия за озеленяване и спорт на открито”, пише "Марица". 

На 10 март миналата година над 100 души от Динк, всичките етнически българи, правят подписка до кмета на община „Марица”, в която настояват да се вземат мерки за опазването на гробищния парк. „Ние жителите на с. Динк изказваме нашето възмущение от безотговорното отношение към нашия гробищен парк на ул. „Победа”. Всички железни парапети са изрязани и предадени за скрап. Гробищният парк е превърнат в пасище...". Така започва писмото на местните жители отпреди година.  



А проблемът е от много по-дълго време. „За ромите няма никакво уважение към паметта на близките ни. Прехвърляха въжета през клоните на дъба, дърпаха ги рязко и така му изпочупиха клоните един по един. След това му обелиха кората и при една голяма буря той рухна и потроши десетки гробове. После кметът Асенов им разреши да си го нарежат и приберат материала”, разказва Мария Георгиева от Динк. 

За кмета Йосиф Асенов всичко се свежда до „няма такова нещо”. „Имаше голяма буря и дървото падна. Беше дъб на 150-160 години”, повтаря той. 

Когато за пръв път отидох да видя гробищата, точно на отсрещния тротоар седеше един весел дядо от „малцинството, станало мнозинство”. Човекът почиваше на ниско столче в сянката на красиво боядисаната си къща и пиеше ракия от лимонадено шише. „Вярно е - децата ни големи бели правеха в гробищата, но това бе допреди 2 години. Сега са мирни и не влизат там. Ти не казвай, че съм ти казал, защото ще ме смелят от бой в махалата”, предупреди той. 



В гробищата гледката е като след апокалипсис. Преди години е построено нещо като траурна зала, която е останала недовършена и стърчи като грамада от гол цимент. Точно до входа има нов гроб. Цялата мозайка от него е пръсната по земята. „Децата си играят там и правят каквото си искат”, казва г-жа Георгиева.

Съседните гробове са стъпкани от пасящите в парка коне. Видях пресни следи от копита по пръстта. Един сравнително нов гроб е заравнен до кота нула. Временният му дървен кръст е изтръгнат и захвърлен на земята. 

Голяма е и съсипията, причинена от падналия дъб. Има потрошени плочи и разбити бетонни огради. Малката могила, на която е бил дъбът, все още е покрита с дебел слой дървени трици, останали след разфасоването му. На няколко места в парка има купища тор и захвърлени сухи треви и пластмасови боклуци. Докато разглеждах всичко това, от портата на гробищата се зададе кметът Йосиф Асенов.
Придружен от един от своите помощници - млад човек от малцинството. И точно той започна веднага да ме убеждава, че нищо лошо не било ставало в траурния парк и всичко, което виждам с очите си, са „клевети и измислици”. „Лъжат ви бе, господине!”, взе да ми обяснява като на евронаивник, който за първи път попада в БГ село.  



Освен от ужасното състояние на траурния парк, хората в селото са потресени и от слуховете, че мястото ще стане спортна площадка. Кметът Йосиф Асенов ми показа на компютъра си, че наистина от 9 януари 2007 година мястото е отбелязано като „Територия за озеленяване и спорт на открито”.

Теренът се води общинска публична собственост и е на площ 8,5 декара. „Това е решение отпреди аз да стана кмет. Така съм го заварил. Разбира се, не ми минава и през ум да правя спортна площадка върху стари гробища! Кой ще си пусне децата да играят там? Освен това си имаме прекрасен парк от 13 декара с детски площадки”, обяснява кметът Йосифов. 

Той обаче показа и друг терен извън селото, който все пак бил предвиден да стане нов траурен парк. На кадастъра това е място с площ 8,9 декара. Вписано е като гробище на 6 ноември 1996 година. На картата е отбелязана и църква „Света Богородица”. Оказва се, че става въпрос за една гола поляна извън селото. От църква няма и помен, защото изобщо не е започван строежът . 

Мистерията с гробищата, станали „спортен терен”, става още по-пълна, когато отидох да говоря с бившия кмет на селото Андон Дончев. По негово време е станала трансформацията „Гробища - територия за озеленяване и спорт на открито”. 

Бившият кмет има ресторант „Дони” в южния край на селото. „Как ще дам старите гробища за спортен терен! Абсурд! Аз дадох за „зелено място” друго празно място, което е малко преди тях, вдясно. Как е станало така, че в кадастъра излиза друго - не знам”, възмущава се Дончев. 

Признава, че предлагал да местят гробищата на новото място извън селото. „На събранието така ми гракнаха, че чак се уплаших! Освен това знаем за един лош пример - преди 40 години преместиха така гробищата в Калековец, за да направят детска градина. Още не са я построили. А народната мълва говореше, че кметът, който преместил гробищата, се разболял и умрял”, обяснява бившият кмет.
 
Ромски откровения: Мрете, та да ви вземем имотите

„Детето ми е в гроба от няколко години. Това е сержантът от жандармерията Димитър Георгиев”, започва тъжния си разказ г-жа Мария Георгиева.
„Навремето дадохме 1700 лева, за да му направим достоен гроб, и сега той е потрошен и осквернен от ромите. В това гробище са и другите ни роднини - от 160 години насам. А когато направих забележка на един от ромите, който си пасеше коня сред могилите на близките ни, ми отговори: „Когато се напасе конят, тогава ще го махна!”. А жена му допълни: „Умирайте по-бързо, че да ви вземем имотите!”. Аз казах: "Българският народ не е лесен за умиране!", казва г-жа Георгиева.
 
Жалбата на местните: Парапетите - продадени за скрап

Подписката на хората от Динк: „Ние жителите на с. Динк изказваме нашето възмущение от безотговорното отношение към нашия гробищен парк на ул. „Победа”. Всички железни парапети са изрязани и предадени за скрап. Гробищният парк е превърнат в пасище и има всякакъв оборски тор.

При падането на дъба, който бе унищожен, като се обели цялата кора, след което изсъхна, бяха слупени много паметници. Животните, които влизат, са изпочупили повече от 20 паметника и до момента няма наказани". /Марица.бг