На 94 години този свят напусна Димитър Маринов – българинът от Франкфурт, който е най-големият частен дарител на Монтана. Тъжната вест съобщи кметът Златко Живков. Той е изпратил съболезнователно писмо до неговите близки в Германия, пише "Конкурент".

„Напусна ни един изключителен родолюбец, съизмерим с великите спомоществователи от Възраждането. Той е сред най-големите дарители не само на Монтана, а на България. Чух го на 2 март, на рождения му ден. Не беше в добро здраве. Димитър Маринов много обичаше България, Монтана и родното Винище.

Имаше особена чувствителност към децата. Последното му дарение за хората на Монтана е улица „Извора" и площадът там.  Той дари 320 000 лева за реконструкцията на тази улица. Още на първата сесия внасям предложение площадът да носи неговото име. И той искаше това.", каза кметът Златко Живков.

Със средства на Маринов в село Винище е издигнат мемориал на загиналите във войните. Имената на 89 души - политзатворници, политически емигранти и жертви както на фашисткия, така и на комунистическия режим са изписани на мраморни стени в центъра на селото. От 25 години Маринов плаща таксите за детска градина на всички деца в селото.

С неговата финансова подкрепа са купени автобуси за дневния център за деца с увреждания, за кукления театър, изградени са детски и спортни площадки, а при приемането на страната ни в Европейския съюз Маринов построи в центъра на Винище часовникова кула.

През 2012 излезе от печат  биографичната книга за Кирил Маринов „Моят живот". Нейни автори са Станислав Станчев и Димитър Младенов.
„Моят живот протече много тежко, не зная от къде Господ ми даде сили да преживея.

Бях принуден да живея в четири страни и да науча четири езика, за да успея. За съжаление изгубих и българския език, затова ще ви говоря на този който помня от 1949 година. Обичам ви, не съм и няма да ви забравя никога", казва Маринов в предговора на изданието.

„Отиде си един голям българин. Ще мине доста време, докато съберем всичко за него и за добрините му. Поклон!", казва кметът на Монтана Златко Живков.