Решителният и съдбоносен за развитието на Кърджали 20 век. Дали първите десетилетия са били по-тежки от тези на 21 в.?! Със сигурност! Само, че потребностите на хората се умножиха.

За разлика от тогава, в онези смутни, бедни следвоенни години, когато въпреки нищетата, хората тук са устоявали, поради ред причини, днес, регионът на Кърджали обезлюдява и то с изключително интензивни темпове. И каквито и мерки да твърдят, че ще предприемат политиците, процесът е необратим, пише rodopi24.com.

Но да се върнем назад във времето. През първите години след Балканската война в града има болести, глад, липса на лекари, прииждащи бежанци от Беломорска Тракия. Градът от малко и бедно ориенталско селище, постепенно придобива модерен за онова време облик. Построени са множество сгради от обществено значение, налице са вече шосейна мрежа и ЖП линията, светват първите електрически крушки на главната улица…

30-те години на 20 век…

В следващото десетилетие кметове на Кърджали са Янко Ламбрев, Павел Генев, Христо Таксиров, Никола Певтичев, Найден Дринов и Тодор Блъсков.

За някои от тях, първата журналистка в Източните Родопи Мара Михайлова пише:

„Янко Ламбрев се оказа доста далновиден и успя да закрепи спокойствието в едно време на страшна криза, когато населението изпадна в ужас. След него продължи тая тежка задача да изпълнява Никола Певтичев. Найден Дринов е кметът, през чието служение, градът започва усилен строеж на обществени сгради. Тодор Блъсков също остави името си като културен и активен кмет“.

Над 700 занаятчии

Градът продължава да се развива и променя своя облик. Той се разраства и оформя като важен стопански и търговски център. Показателно е, че вече има над 700 занаятчии, в това число майстори и чираци - обущари, шивачи, гостилничари, зидари, тухлари  и много други. В края на декември 1931-ва година се открива безплатно вечерно училище за неграмотни и малоимотни хора.

Година преди това в Кърджали е построена една от най-внушителните за онова време постройки.

„Най-внушителната сграда се издигна през 1930-та година. Това беше сградата на Окръжната постоянна комисия. За нея се разходваха над 6 милиона лева. Благодарение на това солидно здание, намериха възможност да се настанят доста учреждения“, отбелязва Мара Михайлова, която описва подробно този важен факт от историята на града.

„За това здание много грижи се положили и много милиони събрали. По тази причина първата копка е тържествено ознаменувана с полагане в основите на бутилка, в която бил поставен следния акт:

При Андрей Ляпчев и Демократическия сговор

„В месец април хиляда деветстотин и тридесето лято в царуването на Н.В. Борис III, цар на българите, и при управлението на страната от Демократическия сговор при министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве Андрей Ляпчев, се положи основният камък на сградата на Мастанлийската окръжна постоянна комисия в град Кърджали, проектирана и ръководена от архитектите Виктория Ангелова и Чавдар Мутафов“.

Построени са още сградите на градската баня и първата болница /до Ритуалния дом/, читалището и новите масивни сгради по централната улица. По това време се поставят и първите табели с имената на улиците. По-голямата част от града е с електрическо осветление, доставено от централата на предприемача Руси Русев. Кърджали  придобива все по градски облик.

През 1932 година, официално е открит новопостроеният мост над р. Арда, т.нар. Ардински мост, осъществил дългоочакваната връзка с населените места от другия бряг на реката.

Безплатен труд – шосета и 810 моста

„До 1935-та година усилено се работи в Източно-Родопската област с групи от Дирекцията по трудова повинност. Благодарение на този безплатен труд, с добри шосета се свързват няколко околии. В Кърджалийска, Ардинска, Момчилградска и Крумовградска околии, по готовите и прокарани шосета има 810 моста и водостоци, 50% от които са с дървена връхна конструкция. Същото се отнася и за другите околии“, описва Мара Михайлова.
 


Откриването на Паметника на освободителите 

Построен е Паметникът на освободителите…

Откриването му  е на 28 май 1939 година. Събитието е изключително празнично. Организирани са големи тържества, посветени на събитието. За целта в родопския град пристигат официални лица от столицата, доброволци и офицери, сражавали се в Балканската война, а сред тях Надежда и Димитър Делови - съпругата и синът на Васил Делов, освободителят на Кърджали.

На трето място по прираст на населението

Населението расте. През 1936-а година градът е на трето място по прираст на населението и броят на хората вече наброява 7809 души. Затова, разбира се, отражение оказват прииждащите тракийски бежанци, а и заселването на жители от околните села, чиновници и учители от вътрешността на страната. 

Въпреки тежките следвоенни години, градът израства, подемът е налице…