Ца̀рево, известен в миналото като Василико̀ и Мичу̀рин, е един от любимите на софиянци морски градове по времето на социализма.
С името „Василику“ градът се споменава най-рано от арабския географ Идриси през XII в. От 30-те години на миналия век до 1950 г. градът се нарича Царево, което е български превод на старинното му име. След 1950 г. е прекръстен на Мичурин, на името на руския биолог и селекционер Иван Владимирович Мичурин. Малко след падането на комунизма, градът отново се преименува на Царево и това е официалното му име и до ден днешен, пише socbg.com

През есента на 1882 година избухнал пожар, който унищожава селището почти напълно. Жителите решили да построят града си на ново място – на северния полуостров наречен Лимнос. Но една част предпочели да останат на старото място – при нос Кастро.
 

Така постепенно Ново Василико се оформя като административен център на града. Към 1903 г. Ново Василико има построени вече 150 къщи и започва да се оформя като административен център на града. Тук се установяват и представителите на турската администрация.
 

Дърводобивът е отрасълът с най-стара история в Царево. Тук е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил само до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки.