Цял ден и зиме и лете той е наведен над иглите, капронените конци и макари, с напуканите ръце от инструменти и лепила. Обграден от стотици чифтове стари и не толкова стари, модерни и не толкова модерни мъжки и дамски обувки, чанти и всичко, което може да се поправи, разказва StrandjaNews.

Това е той- 77 годишният бай Недялко от ямболското село Гранитово, последният останал обущар в Приморско, който обаче обслужва клиенти и от Царево и от други населени места около Приморско. Защо? Ами, защото просто няма друг. Той е останал последен, но

В малката дървена барачка на една от централните улици в курорта,за която плащал поносим наем на общината. Въпреки липсата на каквито и да е реклами, хората го откриват лесно. Така и не може да обясни защо продължава да кърпи скъсани обувки,ботуши и сандали вече над 25 години.

„Работих там , където правиха нови обувки- във фабрика в Ямбол. През 1986 година обаче търсеха специалисти по морето и така се озовахме с моята жена тук - в Приморско. Отворих си тази барака и така и до днес. Трудно, лесно ….кърпим, шием и така. Не знам дали добре съм усвоил занаята, ама вуйчо ми е бил обущар и май имам малко от него. Аз съм доволен, когато виждам доволни клиенти. Работа …има, не е като да няма. Носят всичко- обувки, чанти, тенти, всичко което хората искат да им се поправи. Сигурно имат пари да си купят нови, но решават да ги донесат нещата си при мен, да им ги поправя. Няма други обущари - от Ахтопол до Приморско - идват хора отвсякъде. Дали има чужденци? Има, има-чехи, поляци. Какво е нужно да си добър обущар? Ами - любовта към работата и думите в знак на благодарност.А пък аз работата си я обичам, нямам намерение да приключвам, защото още ръцете ми са здрави, а и се справям с чукчето, наковалничката и иглата с конците“, заявява с усмивка в негов си стил бай Недялко.

А на въпроса защо няма млади, които да захващат този традиционен занаят бай Недялко отново с усмивка споделя:“ Ами май младите вече хич не ги интересува нищо. Тия занаяти за тях са нещо много далечно. Докато можем ние- хубаво, после- да му мислят“.