На 89 години, Слави Аллов е най-дейният жител на квартала около Бунарджика. По време на общественото обсъждане за възстановяването на парка тази седмица, възрастният мъж се обърна с емоционален призив към кмета на район Централен Георги Стаменов да бъде върната спирката на бул. „Руски“ в подножието на хълма. Дядо Слави се е заел с каузата, подкрепяна от всички съседи, тъй като промяната в разписанието и липсата на спирка е сериозен проблем не само за възрастните, но и за младите хора наоколо. Вече е събрал близо 150 подписа, съобщава "Трафик". „И до Бойко Борисов ще стигна, ако трябва, но ще си върнем спирката“, категоричен е Аллов.

Той иска Бунарджика да се превърне в по-добро място за отдих на пловдивчани. Твърди, че има идеи и енергия да помага, тъй като дори на 89 не се спира нито за минута. Животът му пък е толкова интересен, че спокойно може да послужи за сценарий на някой нов български сериал.

„С Цар Борис Трети – бащата на Симеон Сакскобургготски, сме се здрависвали. Бях на 7 години, в първо отделение, но си го спомням сякаш бе вчера“, разказва мъжът. Случило се в родния му Девин. Учителките им казали: Ще посрещаме Негово величество. И ги строили на площада заедно с войниците, началника на полицията, попа, кмета и стотици девинци. Царят дошъл с открит Фиат, придружаван от двама мъже. „Беше облечен с полуголф (панталон под коляното) и туристически обувки. Щом слезе от колата, се чу мощно „Урааа“. Започна да разговаря с насъбралите се хора, да ги разпитва как живеят доволни ли са, имат ли нужда от нещо. А онзи до него записваше“, спомня си Слави.

Младо момиче разказало, че е сираче – баща му починал на фронта, и помолило Негово величество за помощ да си оправи къщата. Друга девойка споделила, че няма пари за образование. Мъж му се оплакал, че воловете умрели и няма с какво да си изоре нивата. Скоро след това царят изпратил парите на хората. „Аз бях на първата редица на учениците. Като стигна до мен, си подаде ръката и ме попита: Моето момче, учиш ли? А аз му казах, че имам само шестици. Браво, отвърна той, все така да продължаваш“, разказва мъжът. Той си спомня и раждането на Симеон Сакскобургготски. Цяла седмица знамената били вдигнати. Офицерите получили по една звезда, старшините – по една нашивка, а оценките на учениците били увеличени с една единица. И даже двойкаджиите преминали в по-горен клас. Слави пък бил отличник и минал с 6+.

„На 16 години станах помощник шофьор на товарни камиони. Точно бяха пуснали пътя от Кричим нагоре. Постоянно падаха камъни и аз трябваше да следя за тях. Видя ли камък, скачах, тичах пред колата, за да разчистя пътя, и след това в движение се качвах отново“, обяснява Аллов.

Изкарал курсове по парашутизъм, а след няколко месеца - и за любител шофьор към Доброволна организация за шофьори. Бил първият човек в Девин, който кара частна кола. Това се случило на Първомайската манифестация в града. Машината – открит Форд Айфел, била трофей от войната, оставен на организацията. „Тогава нямаше акумулатори и трябваше всеки път да я палим с бутане. Но беше голяма работа“, смее се дядо Слави.

Целият му живот минал като шофьор. Изчислява, че е навъртял над 1 милион километра, при това без нито едно нарушение. По този повод през 1986 г. е награден със значка „Златно кормило“. Подобно отличие имали само още двама човека, които вече не са между живите.

В годините е карал всякакви машини. Три лета бил помощник-шофьор на товарен камион Фиат, който работел не с бензин или нафта, а с дърва. По средата на кабината и част от каросерията имало голям казан, който пълнели с дървени павета, палели и така се движели. Притежавал и уникален Форд Къстъм, дълъг седем метра и половина, с криле отзад, произведен през 1959 г. Отпред се качвали трима души, отзад – четирима, а в багажника можело да се поберат петима, и то без да се свиват.

Слави е и първият автокранист в Пловдивска област. „Паркирах крана пред нас – на Бунарджика. Една вечер наш съкварталец се черпи в ресторант „Големия Бунарджик“ и така се напива, че не може да се прибере. И решава да спи в камиона. Чупи дръжката и ляга на седалката. Добре, ама аз съм оставил на задна скорост, за да не тръгне. Лостът обаче го ръга в ребрата и той го изключва. Кранът тръгва надолу, преобръща се, а той, опитвайки се да избяга, отваря вратата, защипва си крака и остава затиснат. А 100-те литра бензин от резервоара се бяха разляла по цялата улица. Ако някой драснеше една клечка кибрит, щеше да изгори и човекът, и кранът“, спомня си Слави.

В крайна сметка с помощта на още няколко мъже, успяват да обърнат крана, да извадят пострадалия и да го закарат в болница.

За Аллов Бунарджика е специално място, тъй като тук среща своята съпруга Шинка. Тя била най-красивата жена в квартала, голяма майсторка тъкачка. „Тя ме беше видяла и казала на комшийката, че иска да се запознаем. Аз тъкмо бях излязъл от казармата и, разбира се, не отказах. Отидохме на Големия Бунарджик, пийнахме ракийка, това-онова, и като на шега – оженихме се. Къща и построих, сам с двете си ръце съм направил всичко. Цял живот не съм се спрял. Само с труд си поддържам здравето. Съпругата ми почина миналата година, децата си имат свой живот, уредени са. На мен нищо не ми трябва, но искам за другите да е хубаво – да има детски кътове, чешмите да оправят. Хората с удоволствие да идват на Бунарджика“, казва мъжът.