Представата за антикварен магазин на повечето от нас е като за място, пълно със старинни и изящни вещи, които носят белезите на епохата и вкуса на техните притежатели. Антиквариатите във Велико Търново обаче лека-полека се отдалечават от тази представа, пише "Кореспондент".

За да привлекат масовите купувачи, често предлагат и евтини предмети от социалистическия бит – значки, табелки, а дори и съвременни кантарчета и колички-играчки. Кой каквото има, го предлага за продан. Като цяло, днес търновските антиквари се издържат от продажба на накити и дреболии и масово се оплакват, че търговията изобщо не върви.

Обиколката ми в петте антикварни магазина във Велико Търново е в понеделник и сварвам два от тях затворени. През прозорците на този, който се помещава в Къщата с маймунката, виждам множество старинни часовници и лампи, а в шкафовете – накити, вероятно сребърни, кутийки за бижута, прибори за хранене. Това са най-често предлаганите антикварни стоки в старата столица. Освен тях, заради местоположението си, антиквариатът на ъгъла на Самоводската чаршия с приоритет предлага предмети от българския селски бит, които се ценят и купуват най-вече от чужденци.

На Самоводската чаршия туристите минават като на парад и може би затова продавачката, разбрала целта на посещението ми, е повече от нелюбезна. Отказва да отговаря на въпросите ми, а след няколко снимки, които правя, ми казва да престана. Ядосан и почти на нож ме посреща и Милен, собственик на магазинчето на ул. „Стефан Стамболов”. То не пращи от стока – отново часовници, няколко провесени броеници, колекция от значки и грънци. Собственикът също не желае да разговаря, но все пак се изпуска: „Не върви, аз не отварям, защото не върви. И табела нямам. Никой към нищо не проявява интерес. Нито българи, нито чужденци. Хората нямат пари.”