Учителка по испански език е нападнала автобусния шофьор Камен Гавазов на Автогарата в Поморие, ритнала го е в корема, а след това му забила и юмрук в главата, съобщава "Флагман"..

Инцидентът е станал през лятото. Камен едва сега намира сили да го разкаже разочарован, че прокуратурата не иска да издири и обвини жената, която го е нападнала.

Той е дългогодишен шофьор на „М-Бус”, на 62 години е и до този момент никога не е имал проблем с пътниците в автобуса си през цялата си трудова биография. Остава шокиран от случилото се през лятото, а вече и разочарован от разследващите органи.

Ето и историята на Камен Гавазов:

На 6 юли 2018 година изпълнявах курс от Варна до Бургас. Минута преди да тръгне автобусът се качи въпросната дама, която по-късно разбрах, че се казва Ирена Костова. В автобуса имаше само едно свободно място, но тя не желаеше седне там. Вдигна скандал, че трябва да седи на определена седалка.

Опитах се да й обясня, че нямаме такава практика, но тя започна да се кара с една жена в автобуса, обвинявайки я, че й седи на мястото. Тръгнах, но видях, че е невъзможно да се шофира в такава ситуация. Тази жена викаше, караше се с другите пътници, създаваше конфликти и напрежението щеше да ескалира.

Спрях на Аспаруховия мост и подадох сигнал на телефон 112. Дойдоха полицаите, снеха й данните, написаха й предупредителен протокол. Предупредиха и другата жена, защото и тя си изпусна нервите.

А аз в опит да прекратя скандала, отнесох много хули и обиди, сякаш съм виновен.

В Обзор една от жените ми каза, че въпросната Ирена говорила с мъжа си и го извикала да чака на Автогарата в Поморие, за да ми потърси на мен сметка, че съм извикал полиция. Пак се обадих на телефон 112. Казах им кога пристигам и помолих да пратят патрулка, защото не ги знам кои са тези хора, да не стане някакъв проблем. За съжаление не направиха нищо!

Още щом спрях автобуса в Поморие нахлу мъжът на тази жена. Аз си стоях зад волана, а той прав над мен и на висок тон ми търсеше обяснения защо съм викал полиция и не съм настанил жена му на мястото, което е искала.

Опитах се да му разкажа какво е станало, да разбере, че не аз съм виновен, а единственото, което направих е да предприема мерки, за да гарантирам сигурността на пътуващите в автобуса, защото имаше 30 човека.В това време жената не спираше да крещи, да ме обижда и заплашва. Предупредих я, че има протокол, където са записани имената й, ЕГН-то, както и адреса. Т.е. – не е анонимна.

Всичко това продължи прекалено дълго. Две млади момчета, които стояха зад мен явно им писна, защото чакаха един час, докато дойдат полицаите, тръгнаха към мъжа й и искаха да го набият. Буквално застанах между тях и се опитах да ги избутам с ръцете си, за да не стане нещо страшно.

Едва ги удържах, но докато се опитвам да ги разделя, Ирена ме срита в корема с крака си, удари ме с юмрук в главата и крещеше като обезумяла. Бях шокиран, защото не съм го очаквал. Още повече от жена.

Хората се развикаха и напрежението тушира, а споменатата жена и мъжът й бързо си тръгнаха, осъзнавайки какво са направили.

Не си извадих медицинско, защото сметнах, че нямам нужда. Тя все пак е жена, не ме е ударила толкова силно, но пък си беше нападение и то на работното място. Отчитам го като психически тормоз.

Отидох в прокуратурата, пуснах жалба, още в автобуса четири жени сами изявиха желание да свидетелстват и ми дадоха телефоните си, пратих ги в полицията, дадоха показания, обяснявайки всичко това, което ви разказвам.

Малко преди Нова година от Районна прокуратура в Поморие ми изпратиха странен отговор – че прекратяват преписката, защото не успели да издирят жената, която ме нападна. Останах шокиран, защото в протокола й бяха всички данни.

Вече й знаех името, за две минути я намерих във фейсбук и видях, че имаме общ приятел дъщерята на мой близък. Попитах я каква е тази жена, а тя ми отговори, че това била учителката й по испански език, работила преди време в Бургас, а сега била в София.

Казах на полицаите всички нови данни, които научих, обжалвах отказа на Районна прокуратура, но получих втори такъв и от Окръжна. Пак твърдяха, че не могат да я открият. Според прокурора това бил маловажен случай и не било нападение над длъжностно лице.

Сиреч аз не съм бил на работа, тръгнал съм за удоволствие да карам автобуса с 30 човека, сякаш това ми е личната кола. 29 години пътувам по този маршрут и подобно чудо не съм виждал, не съм попадал в друга такава ситуация.

Смятах, че сме правова държава, че има кой да ме защити, има кой да раздаде справедливо правосъдие, но виждам, че съм се лъгал. Разочарован съм от Районната прокуратура в Поморие, която категорично отказва да се заеме със случая. Сякаш се страхуват от мъжа на тази жена, който явно не е случаен. Само така мога да си обясня целият абсурд – да отказват да я открият и дори да разпитат при посочени имена, ЕГН, професия и месторабота.

Но ще си търся правата по граждански път. Категоричен съм! Нямаше да го правя, ако прокуратурата си беше свършила работата. Обидно ми е и много унизително!"