Китайският бор, или метасквоята на Пловдив, е огромен, расте бързо, няма никакви признаци за залиняване. След 50 години ще достигне височина от 45 метра, а диаметърът на стъблото му ще е поне 2,5 метра. Сега метасеквоята под чешмичката на Бунарджика е със ствол от само 70  сантиметра. „Това дърво обича влагата и затова има и трето име - блатен кипарис. Може би расте толкова добре тук, защото му е намерено хубаво, влажно място“, предполага ботаникът от Природонаучния музей Юлиан Маринов. 

За него това е доста интересно растение от гледна точка на няколко факта, които го правят уникално. „Това е реликтен вид - то е много старо като генетична памет. До средата на 20-и век от него са намирани само вкаменелости, и то е считано за напълно изчезнал вид. Намерено е преди 70-ина години като живо растение в Централен Китай.

Растяло е на 1200 метра надморска височина. Знам, че първо са открити само около 1000 дървета. Още тогава грабва ума на всички с красотата си. И оттогава се гледа като декоративно растение. У нас е интродуциран вид като много други растения“, обяснява Маринов. 

Който е обръщал внимание на пловдивската метасквоя, е останал впечатлен от червеникавата  кора, която се бели на дълги сухи влакна. Другото изненадващо е, че има листа, които са с иглички и са светлозелени. Напомнят на дърво от старинните японски пейзажи. 

„Приликата не е случайна. Това е един от малкото случаи в историята, когато дървото първо е познато като вкаменелост, а чак след това е намерено живо. Първите вкаменелости на китайски бор са открити в Япония. Като му гледате клоните – игличките му приличат на тези на елата, но всъщност то е много далечно от нея растение “, обяснява ботаникът Маринов. 

Целият терен около пловдивската метасквоя е осеян с изсъхналите му клони. „Другата уникалност на този вид, е че е листопадно. Не окапват само игличките, а късите клонки“, казва Юлиан Маринов. Сред изсъхналите клони може да се намерят и шишарките на това дърво. Те са много малки и се различават доста от тези на българските борове. 

Дървото е пратеник от праисторическите времена. „Тази метасеквоя е била масово разпространена в този си вид в цялото Северно полукълбо през Терциера (периодът от измирането на динозаврите до началото на последния ледников период). Заледяването води до силно разместване на пластовете. След това изчезва и през 40-те години е открита отново в Централен Китай. Затова му дават името Китайски бор“, разказва Маринов. 

Най-големият китайски бор у нас расте безспорно в двора на Бачковския манастир. Там дървото е със ствол, който е доста по-широк от 1 метър. Има и месингова табелка, която обяснява какъв вид е това. Гигантът в манастира расте точно до църквата в двора. От години е една от атракциите на обителта - всички туристи ходят и пипат ствола му, който не прилича на нито едно друго дърво.

Първо вкаменелости, после растението
Още през 19 век учените започват да попадат на вкаменелости на странно праисторическо дърво с широки иглички. Първата находка е в Япония. Следващите показват, че това е бил един от доминиращите видове на земята в продължение на стотици милиони години. Динозаврите са се разхождали под огромни вековни гори с метасеквои. Дървото е било широко разпространено през периода Креда - преди 145 милиона години. Огромни вкаменелости с негови находища са намерени по най-северните канадски острови и в щата Северна Дакота. Там, където сега растат само лишеи и мъхове.
 
Японецът Шигеру Мики го открил пред храм
Още от 30-те години на миналия век Китай е превзет наполовина от японската имперска армия. Това позволява Токио да праща и изследователски експедиции до места, където преди не е стъпвал японски крак. Така ботаникът от университета в Осака Шигеру Мики попада за първи път в околностите на град Личуан в провинция Хубей. И смаян намира гора с вековни китайски борове. Местните наричали дърветата „Шуи-са“. Едно от най-красивите от тях растяло пред един от местните храмове.

Мики веднага разбира, че е направил епохално откритие - дърво, което е считано за отмрял вид и което е описвано до този момент само като вкаменелост от времето на динозаврите. Японецът описва растението в научен труд през 1941 година - точно когато империята напада американците. 

През 1944 са открити нови три находища с праисторическото дърво. След победата на комунистите в Китай на тези места са изпратени научни експедиции водени от Ван Чунг Ченг и Ху Хсен Хсу. Те са категорични - става въпрос за уникален вид, който е считан за изчезнал.
В тези мътни години, когато компартията в Китай клейми всичко американско, университетът Харвард успява да екипира и изпрати изследователска експедиция до няколко места в страната на Мао. Открити са няколко гори - някои с по 30 дървета, а това в долината Ксиаохе в провинция Хайнан - с 5400.
 
Градината на Джон Ленън
След откритието на динозавърското дърво, то бързо става любимо за озеленителите на градските паркове. Счита се, че заради бързия си растеж не е много подходящо за малките домашни градини. В едната част на Сентрал Парк в чест на Джон Ленън е обособената площадка, наречена „Strawberry Fields“ - като песента на „Бийтълс“. В единия край на това място нюйоркската управа е засадила 3 метасеквои. Изчислили са, че след 100 години те ще са високи около 45 метра, а диаметърът на ствола им ще достигне почти 3 метра.

Източник: Марица.бг