Бай Георги от Вършец никога не е виждал морето, стигал е само до Сърбия, но е събрал у себе си цялата мъдрост на света. 71-годишният пенсионер от квартал Заножене твърди, че е щастлив, защото двама от внуците му проходили в ръцете му, построил къща на една от щерките си, има в двора си над 180 саксии и вярва, че човек идва на тази земя, за да остави диря.
Допреди дни за добрините на бай Георги знаеха само неговите близки, семейството му и приятелите. Днес за него знаят всички, защото той – пенсионерът с пенсия от 250 лв., дари 4 000 лв. на 4 болни момченца, пише "Конкурент".
 

„Много пъти съм ходил при леля Ванга и тя винаги ми казваше – ти дай на хората, каквото можеш, а на теб природата ще даде, каквото трябва. Запомнил съм тия думи и те ме водят. Правя това, което тази мъдра и добра жена ме посъветва. Правя го всеки ден, или поне се старая да е така”, разказва Георги Атанасов.
 
71-годишният мъж цял живот работил като електротехник. Определя себе си като майстор и то не само по токовете, а по всичко в строителството.
 
Че бай Георги е ръкат, говори всяко ъгълче в дома му – кладенец си направил, в двора му има малка работеща мелница, навес, където събира цялата фамилия. През 2009 година майсторът–техничар се пенсионирал. Над 20 години поддържал електрическите системи в едно от училищата във Вършец. След пенсионирането не спрял да работи, защото добър и доказан майстор търсят навсякъде. Живеел с парите от пенсийката. Преживял инсулт, но оцелял и не спрял да работи. Всеки лев, който изкарвал с майсторлъка си – събирал, продал и нива, скътал и тези пари.
 
„Човек е богат с децата си. А аз имам две дъщери и четири внучета – значи съм богат и то много богат. Заделях парите, за да им помогна. Разпределих на всекиго по нещо, останаха 4 000 лв. и реших с тях да помогна на болни дечица. Това ме заведе в детското отделение на болницата в Монтана. Там попаднах на една много човечна сестра и така с нейна помощ открихме семействата, на които да помогна”, разказва бай Георги.
 
Възрастният човек нито за миг не си помислил да отиде с тези пари до морето, та поне да го види, или да стигне до някоя европейска държава, от тези, които гледа по телевизията.
 
„За какво ми е курорт, аз живея в курорт. Тук идват хора от цял свят, а аз имам късмет да живея на това място”, усмихва се енергичният пенсионер, докато събира изсъхналите листа на една от петунийките.
 
Първата си среща с възрастния човек от Вършец старшата сестра на детското отделение Сабина Мечкова няма да забрави никога.
 
„Появи се на вратата на кабинета ми и помоли за помощ. Нямах никаква представа какво да очаквам. Седна и започна да ми разказва кой е, откъде е и какво иска. Този човек искаше чрез мен да открие бедни семейства с болни деца и да им помогне с пари, за да облекчи поне малко грижите им. Онемях, не можех да повярвам какъв човек седи пред мен”, споделя сестра Мечкова.
 
И тя започнала да търси. Успяла само за няколко дни да отсее от многото семейства с хронично болни деца, тези четири, които имат най-голяма необходимост от помощта на бай Георги.
 
И четирите са момчета. Най-малкото е на 1 годинка, а най-голямото -  осмокласник. Всички те са с различни заболявания и семействата им са посветили живота си на тях.
 
„Познавам и четирите деца, както и майките им. Те са наши пациенти. При нас са от раждането си. Свързах се с майките, взех номерата на банковите сметки и заедно с бай Георги отидохме в банката и той преведе на всяка сметка по 1 000 лв. За първи път в живота си виждам такъв човек – решен да помага на съвсем непознати деца, които имат необходимост от това”, казва Сабина Мечкова.
 
В този момент тя решила, че е длъжна да покаже този човек пред всички и така събра майките и бай Георги заедно и ги показа на обществото.
 
„Искам хората да разберат едно - не е важно колко си богат, важно е да помагаш на хората в нужда, защото ако искаш, винаги се намират начини и възможности”, убеден е Георги Атанасов.
 
За него животът е смислен, ако оставиш диря и всеки негов ден се ръководи от това. Загубил съпругата си преди 20 години, бай Георги не спира да поддържа двора, да готви за внуците си, да помага на съседите, да мисли за непознатите хора в нужда. А всичко това прави докато събира боровинки из Балкана и после вари сок, докато затваря компотите с ягоди за внуците или бърка с дървената лъжица дъхавото малиново сладко, за да има с какво да гости всеки, който прекрачи портата и влезе в двора му.