Един път ми се наложи да потърся спешна медицинска помощ, а получих отвратително отношение и буквално бях изгонена като куче от Спешното в Бургас. Така започва разказа си Рени Славова, която пише до flagman.bg, за да сподели проблема си.

Жената дава пълни подробности от неприятната ситуация, в която попада и застава с името си. 

"40 години работя и се осигурявам. Социално ангажиран човек съм и много пъти съм го доказвала, тъй като в моята малка винарна в сунгурларско работят няколко семейства, които поддържам и си помагаме взаимно.

Този четвъртък се наложи да пътувам по работа от село Славянци до Бургас. По пътя се почувствах много зле, сърцето ми щеше да изскочи, нямах въздух, имах чувството, че душата ми се е събрала в гърлото.

Бях вече почти в града, затова позвъних на моя позната - много добър лекар, който ми обясни какво може да се случва с мен и ме посъветва да отида веднага в Спешния център, където да ме прегледат и да ми направят кардиограма. Били длъжни.

Да, ама не.

Държах се за гърдите с една ръка, с другата карах към болницата. Помня, че на места на магия успявах да задържа колата в правилното пътно платно. Стигнах до Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас и там ме посрещна охраната.

След това излезе сестрата, която каза, че едва ли ще ми направят кардиограма, камо ли да ме преглеждат и консултират. Аз настоях, казах, че ме е насочил техен колега, че съм дошла от 100 км разстояние и няма как в момента да отида при личния си лекар. 

Излезе и дежурният лекар - д-р Оксана Стоименова. Именно тя категорично отказа да се погрижи за мен, беше груба и дори невъзпитана. Аз настоявах за кардиограма, за да се види какво трябва да предприема, а тя крещеше да се махам и да отивам в Сунгурларе да си търся личния лекар.

Повторих няколко пъти коя е лекарката, която ме насочи и че няма как да се прибера в това състояние до Славянци, докато не предприема някакви мерки. Отново крясъци и обиди - този път по адрес на колежката им, чието име споменах. 

В този момент сестрата, която стоеше в стаята, стана и ми пусна кардиограма. Тогава д-р Стоименова се разкрещя още повече и каза веднага да се спира. За тези няколко секунди се видяха обаче екстрасистолите, за които моята позната обясни, че трябва да взема няколко валидола и да си почина, а не получавам инфаркт. 

Отидох за лекарска помощ, а си тръгнах разтреперана и още по-зле, отколкото бях. Затова искам да разкажете тази история и се надявам ръководството на Спешния център да вземе мерки срещу това отвратително отношение. Сигурна съм, че не го получавам само аз, а десетки хора всеки ден. 

И знам едно - ако бях отишла в Спешното в Сунгурларе никой нищо нямаше да ми откаже. И не само на мен, на който и да било жив човек, а тук изглежда не им пукаше, че може да умра", пише Рени Славова.