Животът нанесе голям удар на кюстендилеца бай Димитър, но той не се отчая! Сега използва интернет, за да се избави от самотата
Аз съм един от основателите на борсата. Първо продавах зеленчуци на пазара в София, но разни инспектори много ни гонеха и с няколко търговци създадохме тържището. Събрахме се всички търговци в Сдружение „Авангард“. Бях млад, имах другарка до себе си и работехме здраво. Отгледахме три деца. Сега съм сам. Няма с кого да си продумам дума, като съм вкъщи.
Обработвам 2 дка градина в двора на вилата. Чувствам се добре, но самотата ме мори. Сигурно Господ ме наказва. Когато бях на 19 г., бях влюбен в едно момиче от родното ми село Грамаде, община Дупница. И тя ме обичаше много, но беше малка, в 6 клас.
Роднините й бяха против нашата дружба, щяла да учи. Аз реших да не й преча в живота и се разделихме, но вече над 40 г. я нося в сърцето си. Не мога да я забравя. Обичах и покойната си жена, но споменът за другата ме изгаря още. Целунал съм я само два пъти, но ми остави диря в сърцето за цял живот. Не желая да спомена името й, тъй като е семейна, да не й развалям семейството. Чух от нейни роднини, след като се разделихме, че и тя е страдала много от нашата раздяла…
Сега съм самотен и си търся другарка. Търся жена, която да е хубава. За мен красотата значи да е слаба, добра и да не говори много, да не е бърборана“, разказа пред struma.bg Димитър Скендерски.
Той има само няколко години държавна работа по времето на соца. Работил е като професионален фотограф, преди да стане едноличен търговец. Преди 1989 г. държавата даваше възможност да се работи частно, като се плащаше годишен патентен данък.
Освен с отглеждане на зеленчуци сега 60-годишният мъж разнообразява времето си с риболов по река Струма, която минава покрай Шишковци. В зеленчуковата си градина отглежда чушки, домати, боб. Скендерски се похвали, че миналата година е добил 30 кг зрял боб, който стигнал три метра височина.
Последвайте ни
0 Коментара: