Искам да приема името на втория си татко Кирил - изповядва дъщерята на Искра Радева Елена в интервю за в. "Шоу".
Елена Станулова е едно от най-чаровните лица в телевизионния ефир на Нова телевизия. Разбираемо е, тя е дъщеря на голямата българска актриса Искра Радева. Учи публична администрация и е последна година в УНСС.
Започнала е телевизионната си кариера като синоптичка в една кабелна телевизия, следва телевизионната игра "Големият въпрос" по Нова тв, а отскоро “раздава пари” в играта на предаването “На кафе...”
Малцина обаче знаят, че от почти две години тя води дело за “смяна на бащино и фамилно име”, както го наричат юристите. Зад тази суха формулировка стои една житейска драма. Елена иска да се откаже от името на рождения си баща и да приеме името на втория съпруг на майка си...
“Наскоро за седми път бях на дело. Все измислят някакви документи. За съдимост, от полицията, свидетели, които ме знаят с това име... И всеки път искат все нещо ново и ново. А всяко дело се насрочва през месец. Очаквам решение след 20-ина дни. Дано най-после стане, защото трябва да си сменям личната карта, шофьорската книжка, дипломата за средно образование, за да получа после и дипломата си за висше образование с актуалното си име, ако мога така да го нарека” - тревожи се Елена.


- Елена, това е едно тежко решение, с какво рожденият ти баща така те нарани, че искаш да се откажеш от името му?

- Майка ми и баща ми се разделят, когато съм на 7-8 месеца. С него не сме контактували често. Той си имаше друг живот – взимал ме е за уикендите, но никога не сме били само двамата, а с баба ми и дядо ми. Никога не сме живели заедно. Баща ми не се е грижил за мен. Мисля, че въобще не знае, не е усетил какво е да си баща.
Можеше да има деца и от жената, която беше до него след мама, тя искаше, но той не е пожелал. Ние с нея сме в прекрасни отношения и досега, въпреки че те вече са разделени. Той не е човек, който може да бъде баща, може би го е осъзнал. И

по-добре, че не е създал и други деца...

Майка не ми е давала обяснения защо са се разделили. Като поотраснах, аз самата видях причината. Те нямат нищо общо като характери. Майка ми е амбициозна и упорита, докато той е на другата крайност - обича повече забавленията в живота.
До 6-годишна възраст са ме отгледали майка ми и баба ми Олга Радева, тя почина, Бог да я прости. Майка ми се върнала на работа в театъра още на втория месец след раждането ми.

- Известно е, че рожденият ти баща е син на Кръстьо Тричков, член на ЦК на БКП, едно време сред най-приближените до Тодор Живков хора. Сега, покрай неговия внук Тодор Славков, който е в къщата на “Биг брадър”, доста се коментираше какво мислят внуците на бившите партийни величия по един или друг въпрос. Ти би ли коментирала как възприемаш миналото на дядо си?

- Баба ми Аня и дядо ми Кръстьо са невероятни хора. Видели са и добро, и лошо в живота си. Имам чувството, че дядо ми беше доста позабравен след промените до смъртта си. И мисля, че това много му тежеше. Не помня да е ходил на някакви партийни сбирки след събитията – не знам дали защото не е канен или защото той не е искал... Но може би той сам си избра този път. Беше влюбен в планината, в Рила и Пирин, обичаше да си прави разходки – водил ме е и мен като малка, даже написа книга за Пирин... Искаше спокойно да изживее старините си и мисля, че успя...
Майка ми винаги е била в перфектни отношения с родителите на баща ми. Баба ми много я обича.

- С какво се занимава рожденият ти баща?

- Инженер е по професия, но просто цял живот не е работил и е водил бохемски живот като повечето синове на такива хора...

- А с какво се издържа?

- Предполагам, че с пенсията на баба ми и с това, което е оставил дядо...

- Не изпитваш ли някакво съжаление към него все пак?

- Честно казано, изпитвам. Мъчно ми е, да. Мъчно ми е, че никога не съм могла да проведа разговор с него като с баща... Много хора са в моята ситуация – с двама бащи, даже с две майки, а са успели да запазят човешките си взаимоотношения.
Ние живеем в Драгалевци, в къщата, която построиха преди десетина години майка и татко заедно - общ дом. В доста голяма близост е къщата на рождения ми баща... Но баба ми и баща ми много не излизат. Виждам по-често вуйчо ми и братовчед ми.

- Откога се представяш като Елена Станулова, с името на втория съпруг на майка ти?

- По документи нося името на рождения ми баща – Елена Сергеева Тричкова. Но още като завърших гимназия, се представям като Елена Станулова.

- Не ти ли създава проблем, че в личната карта си Елена Тричкова?

- Не, никога не ми е създавало проблем, просто съм обяснявала каква е ситуацията.

- Кога реши да заведеш дело за смяна на името си?

- След като завърших училище. Рожденият ми баща е много конфликтна личност и ако бях предприела нещо преди 18-тата си годишнина, сигурна съм, че щеше да има големи проблеми.
Човекът, който ме отгледа, е Кирил Станулов, вторият съпруг на майка ми.
Бях на 6 години, когато майка ми го покани вкъщи, за да го представи на баба ми и на мен. Той излъчваше голямо спокойствие, прегърна ме. Явно и за майка ми е било много важно аз да го приема. Започна да идва вкъщи, да излизаме тримата, да ходим на екскурзии... Това са ми едни от най-хубавите спомени в живота. Дотогава не съм прекарвала толкова много време с майка ми. Най-често ходехме в Сандански, по тази причина това е любимият ми град. Тримата си изкарвахме невероятно – за пръв път почувствах какво е истинско семейство!...
Един път, когато бях малка, майка ми беше на представление, а аз вдигнах 40 градуса температура. Баща ми толкова се притесни, звъня на кого ли не, само и само да не се обади на мама и да й каже да се прибира, защото знаеше колко много щеше да се разстрои. Чорапи с оцет ми слага, какво ли не... Това е много топъл спомен за мен...
Когато бях ученичка

ставаше сутрин рано да ми направи закуска в 6.30,

при положение че вечерта са се прибрали с мама от представление в полунощ. Ако вали дъжд например, винаги ще каже – аз ще те закарам на училище... Дори е имало случаи, когато майка ми се е намесвала: “Остави, тя е достатъчно голяма, ще си отиде сама!” Но той: “Не, не може детето да върви в дъжда!”
Всякакви любовни трепети винаги първо с него съм споделяла, дори повече с него, отколкото с майка ми... Той никога не е правил разлика между мен и доведения ми брат Калин.

Баща ми имаше и втори син, който преди 10-ина години почина от рак на лимфните възли

само на 47 години.

- Брат ви Калин с вас ли живее?

- Никога не е живял с нас, той е с 10 години по-голям от мен, семеен е. Имам племенник на година и 4 месеца.

- Знаеш ли, може някой да си помисли, че майка ти е оказвала въздействие да си промениш името?

- Тя никога не е вземала отношение по този въпрос. Дори един път ме попита: “Маме, сигурна ли си?” Отговорих: ”Да!” Тя само каза, че много се радва на решението ми: “Каквото ти решиш – това ще стане!”
А аз искам това да стане най-вече заради себе си. Ще се чувствам завършена като личност.

Едно интервю на Валерия Калчева