Леко встрани стои засега Веселин Плачков от скандалите във „ВИП Брадър”, но не задълго, прогнозират в арт средите. Актьорът, който изигра Васил Левски, има голям потенциал да се превърне в един от лидерите в Къщата. Най-малкото, защото притежава характер на бунтар и не се притеснява да го проявява още преди да стане актьор.  

Като тийнейджър, Веселин бил един от най-запомнящите се младежи в Белене, където е израснал. През 90-те години, когато все още обществото свиквало с новостите, бъдещата звезда стряскала наред с нестандартна визия, която във времето доста рязко се меняла, и непримиримост дори с нормите в образователната система. Дотолкова, че Веселин сменил цели 6 училища, а по-късно и много повече работни места. Затова пък днес безспорно може да изтъкне натрупан солиден житейски опит.  

Всичко започнало с „Депеш мод”. Веселин открил групата покрай някакви батковци и станал такъв фен, че започнал да подражава на музикантите. Направил си даже прическа като техните. После се захласнал по музиката на Аксел Роуз, при това дотолкова, че обличал с шотландски полички – истински шок за провинциалния град. Слушал и „Металика”, в някакъв момент започнал да играе хип-хоп и брейк, което пък не му пречело да се включва и в заниманията по народни танци в читалището в Белене. Бил доста дисциплиниран и в спорта, по-точно в тренировките по баскетбол, и се придвижвал на скейтборд. Визията на Веселин се променяла също толкова бързо, колкото и увлеченията му – нескопосано затъкната на кръста риза, така че краищата й да висят, накъсан гащеризон, високи маратонки... В някакъв момент си пуснал дълга коса и я направил на плитки. Малко по-късно започнал и с татуировките.  

Веселин е роден в Плевен, но на когато навършил 3 години, се мести за кратко в Смолян заедно с родителите му – професионални фотографи. Не след дълго семейството се установило в Белене. Причината била, че майката и баща на днешната звезда получили назначение в строящата се атомна централа. В малкия град остават цели 16 години. Именно в Белене, където има силна театрална школа, Веселин припознава актьорството като свое призвание. Когато е в 10-и клас, той се изявява за първи път на самодейна сцена в спектакъла „Покана от Париж” от Панчо Панчев. Играе ролята на своя връстник Геле.  

Преди обаче да последва мечтата си, Плачков трябвало да премине през доста трудности.Проблемите започнали още, в училище. Първо се записал в елитната професионална гимназия по строителство и архитектура в Плевен, но скоро разбрал, че точните науки не са за него и започнал редовно да бяга от часовете. Изключили го и се преместил в механотехникума в паралелката по съобщителна техника. На шестия месец решава, че пак е направил грешен избор и прави нов – техникума по ядрена енергетика в Белене. Следват още три училища, в които със сигурност днес се носят легенди за него, но и се радват на успехите му. Тогава обаче Веселин бил популярен с опърничавото си поведение. Затова пък проявявал завиден интерес към историята и литературата. Един ден избягал от часа по химия и седнал на чина в другия клас, само и само да следи уроците на любимата си учителка. „Брат близнак съм на Веселин от предишния ви урок”, представител й се младежа, когато преподавателката го разпознала.

Непоследователността, в която влизал в часовете, винаги се отразявала на отсъствията, но Плачков като че ли не се стряскал много-много. Вече бил решил, че ще става актьор. Затова, когато при поредното изключване от училище го привикали пред педагогически съвет и го питали защо не влиза в часовете, не му ли е интересно училището, той отговорил съвсем искрено и категорично: „Техническите предмети не ме привличат. Искам да стана актьор, ще кандидатствам в НАТФИЗ”. Преподавателите прихнали да се смеят, а директорката на училището даже заявила: „Вижте го, моля ви се, гласи се за артист... Заблудено момче!” 

Плачков все пак завършил успешно средното си образование, но вместо, както си бил наумил, да се устреми към театралната академия, подал документите си в полицейската школа в „Симеоново”. За това настоял баща му. Веселин издържал успешно изпита по физическо, но писменият по български го препънал. Паднала се тема от творчеството на Алеко Константинов. Веселин уж всичко си знаел, даже подсказал на едно момиче. Тя обаче изкарала петица, а той – двойка и се разминал с полицейската униформа.

Тогава вече решил да се насочи към НАТФИЗ. Влязъл от раз, като се подготвял само месец по-рано с помощта на свой приятел. Веселин постъпил в класа на проф. Димитрина Гюрова. А заниманията в театралната академия съвместявал с работа, за да се издържа. И след като се дипломирал, известно време се налагало да се труди не по призвание. „Интересен ми е целият живот с всички аспекти. Затова съм работил и много други неща, но първо съм актьор и оттам нататък всичко друго, което ми е било интересно да бъда”, споделял е Веселин Плачков. Той е работел като барман и сервитьор, на автомивка, та даже и готвач на морето. Бил е и осветител в киноцентъра „Бояна” и хич не се ядосвал, че е актьор, а по цял ден разнася прожектори. Не само, че трупал опит, а и имал добро заплащане. „Най-интересно ми беше, когато работех като охранител на парк. Бях хижар три години”, споделял е актьора, изиграл Васил Левски, пише "Уикенд".  

Най-трудният му период в професионален план е може би, когато се налага да напусне Плевенския театър след разногласия с директора. В личния си свят Веселин също преминава в раздяла – с майката на дъщеря си. Именно в този период приятелството му с певицата Мариана Попова се задълбочава. Не след дълго двамата се преоткриват и днес имат първото си общо дете. „Тя е точно толкова обикновена, колкото и необикновена”, казвал е Веселин за любимата си жена и е допълвал, че с нея просто се срещнали в буквален и в преносен смисъл на думата, така че не се налагало да мислят как взаимно да се спечелят. 

Мариана Попова е най-голямата му опора, а и най-аргументирания му критик. Просто трудно се впечатлявала, а когато се случва, не го изразявала с бурна реакция. Погледът й обаче изразявал достатъчно силно гордостта и щастието й. Просто гледала с други очи Веселин, което на него му е повече от достатъчно. И колкото и нежна, и фина да изглежда, толкова е и силна, изтъквал е актьорът, който е определял любимата си като „великан с мека душа и безкраен талант”.