Кали: Босът на ВИС много ме обичаше

<em>Певицата гледа с насмешка на слуховете и се съгласява да разкрие всички истини за и около себе си в най-откровеното си интервю:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Кали, наскоро стана магистър по психология. Как се справи с толкова начинания наведнъж?</strong><br /> - Да, магистър съм по трудова и организационна психология, бакалавърът ми е философия. Всичко е въпрос на добра организация и много малко сън, и на много желание, разбира се! В режим на действие, когато работя и имам участия вечер, деца гледам и уча &ndash; спя по 4 часа, до 6 часа макс. <br /> <br /> <strong>- Как гледаха на теб състудентите ти? А преподавателите? </strong><br /> - В началото, още когато записах бакалавъра, в университета битуваше слухът, че фолкпевица ще учи философия. Всички са били много изненадани, това по-късно ми го споделят &ndash; и в книжарницата, където си купувахме разни четива, и в библиотеката, и в самите аудитории. Но всички са търсили и са се оглеждали за създадения стереотип на фолкпевицата &ndash; дълга руса кола с букли, силикон в устните&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Много от тях не са могли да ме разпознаят</strong></span><br /> <br /> После, лека-полека, от уста на уста се разбра коя съм, но колегите ми са се отнасяли с мен както с останалите състуденти. А преподавателите сякаш бяха още по-взискателни. Естествено, че бяха очаровани да видят един образ, който медиите преекспонираха, образ на фолкпевица, който заблуждава голяма част от обществото, защото не съм единствената, която учи и е образована и може да се похвали с богато дар слово. Има доста сред моите колежки, които го умеят. А малоумни и глупави има и такива, които не са фолкпевици, нали? (смее се)<br /> <br /> <strong>- Успя ли да опиташ от студентския живот с твоите колеги, ходила ли си на студентски купони с тях? </strong><br /> - Не, за съжаление. От бакалавъра се сприятелих много с една приятелка Руми, сега продължихме заедно магистратурата. Та с нея си говорихме да се съберем с преподавателите от магистърската програма и да отпразнуваме завършването ни. Този път мисля да се включа и да не изпусна това мероприятие. Само на един 8 март помня, че колегите ми дойдоха при мен, аз имах участие в един столичен клуб. Иначе не бих казала, че съм водила студентски живот. Аз нямам и време - как да водя студентски живот, като имам деца, музика, дом, домакинството също е на моите ръце.<br /> <br /> <img width="500" hspace="0" height="333" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201407/Tina_1/Kali_520.JPG" alt="Kali_520.JPG" /><br /> <br /> <strong>- За да се дипломираш, е трябвало да изкараш стаж в училище като преподавател. Би ли започнала работа като даскал в някое школо? Как те гледаха децата, когато влезе в класната им стая?</strong><br /> - Много ми харесва тази професия, но се страхувам, че ако започна работа като преподавател, ще се спречкам с образователната система, защото аз съм човек, който много настоява нещата да са готини, да са модерни, да има градация. А нашата образователна система като че ли нещо закуцва. Имах една работа по време на магистратурата си, в която изследвах дислексици и нормолексици, ако имаш идея за какво става въпрос. Нормолексиците са деца, които са със специални образователни потребности, но това съвсем не е така! <br /> <br /> При тези деца лявото им мозъчно полукълбо функционира на по-голям процент от дясното, по-активно е, и предполага друг подход на работа с тях. Те не са нито бавноразвиващи, нито малоумни, нито нищо. Тъй като нормата ги вкарва в определени рамки, те изостават в образованието. Направих една такава работа, много интересно нещо ми се получи. Небезизвестната Стела Богомилова ми помогна, както знаеш, нейната фондация се занимава с дислекцията, която се оказва доста сериозен проблем в обществото ни. Даже може да се окаже, че и ти ако се изследваш, и ти да си дислекцит, което не е болест, просто към такива хора трябва да има различен подход в начално образователна възраст. Когато има правилния подход към тези деца, те постигат по-големи резултати от нормолексиците за по-кратко време. Но извън това, ако аз стана учител, ще искам интерактивни дъски, ще искам да се премахнат учебниците, ще се свържа с Министерството на образованието, за да премахнат тези тежки чанти и децата да ходят с таблети и една тетрадка, защото задължително трябва да се пише! <br /> <br /> Уроците ще се свалят електронно, чрез платени сайтове, разбира се, но ще убием една огромна печатна мафия. Ще ми се иска да се провеждат уроци, в които децата да могат да се срещат с хора, които са били в комуни, които са имали проблем с наркотиците; с хора, които са били в затворите &ndash; млади хора, които съжаляват за постъпките си... Въобще нещата от живота, а не само Н2О, СО2, физика, химия &ndash; да, това са задължителни неща, обаче ние трябва по-скоро да учим децата си на живот. <br /> <br /> Та на въпроса ти дали бих станала учителка: да, но ще им стане много трудно и на образователната система и на мен, защото ще искам да променям много неща. (смее се) <br /> <br /> <strong>- Няма как да не те попитам и за слуха, който тръгна през последните дни, а именно, че си имала връзка с ученик, който бил на 16 години&hellip;?! </strong><br /> - Ужас, четох го това! Тази &bdquo;новина&rdquo; тръгна във Фейсбук по такъв начин, че трябва да отвориш линка, да споделиш, сещаш ли се, както са тези шокиращите новини. Бяха ме изтипосали с подобна &bdquo;новина&rdquo;, очаквайки, че много хора ще я отворят, за да я прочетат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Дали ходя с 16-годишен ученик&hellip;?! </strong></span><br /> <br /> Това е много забавен въпрос &ndash; да, аз се срещам непрекъснато с 18-20-годишни млади хора и изобщо не мога да погледна на тях по друг начин, освен като на мои деца. Колкото и да звучи смешно, аз съм все пак жена на 38 години, синът ми е на 14 - как си представяш да ходя с 16-годишен?! Тук не става въпрос за морал и аморал, защото съм виждала такива случаи: жени на зряла възраст се влюбват в млади момчета, с някаква огромна разлика в годините. Не казвам &bdquo;никога&rdquo;, защото човек не знае какво ще го сполети, но смятам, че мъжът трябва да бъде по-голям от жената, колкото нея или допустимо по-малък. Това с допустимо по-малък го казвам, защото изпаднах в такава ситуация с Влади - той е с една година и половина по-малък от мен. Никога не съм ходила с по-малък мъж от мен, Влади е първият. Но не мисля, че това е някаква осезаема разлика, въпреки че пак си настоявам, че мъжът трябва да по-голям. <br /> <br /> <strong>- Все още ли си в следродилна депресия? Трудно ли се отглеждат три деца, на различна възраст? </strong><br /> - Много е трудно, изключително трудно. Може би ако Георги (най-големият син на Кали &ndash; б.а.) беше момиче, можеше да ми е по-лесно. Но предвид колко сложна възраст е 14-годишната, и въобще влизането в пубертета до неговото излизане за какво става въпрос, просто не искам да ти казвам колко е сложно, страшно трудно! Всеки си иска своето, карат се, дърпат се... - нещо сигурно много познато за многодетните семейства. Понякога страшно се изморявам, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>много ми е трудно </strong></span><br /> <br /> но е и много хубаво, когато се обърна и ги погледна и ги прегърна - това е най-голямото ми постижение. <br /> <br /> А що се отнася до следродилната депресия, аз никога не съм мислила, че съм се намирала в такова състояние. Но определено споделям, че преминах през различни такива състояния, които отстрани погледнато може да се категоризират и като депресия. <br /> <br /> Възможно е да е имало такава, но като цяло, ако е имало изблици на депресивност, те са били твърде кратки, защото обичам да гледам напред, обичам да ми е слънчево, да се усмихвам и ако ме сполети някакво такова настроение, гледам бързо да се отърся от него и да премина към следваща фаза &bdquo;усмивка&ldquo;, което в очите на много хора ме прави малко циклофреничка, ама какво да правиш! (смее се) <br /> <br /> <strong>- В разговора спомена за новата си песен &bdquo;Аз съм аз&ldquo;. В нея се пее &bdquo;грехове и мъже не повтарям&ldquo; и се появиха слухове, че е автобиографична&hellip;? И коя е Кали?</strong><br /> - Е-е-е, има още толкова време да видим кой какво ще направи в този живот, дали ще повтори или няма да повтори! (смее се) По принцип досега не ми се е случвало да повтарям, но ако трябва да бъда съвсем честна, аз никога не прекъсвам взаимоотношенията си с мъжете, с които съм била, защото, колкото и странно да им звучи на много хора, аз съвсем не съм имала безразборни връзки в живота си. И това, че имам три деца от трима различни мъже, не означава нищо друго, освен че съм имала три сериозни връзки в живота си. Не мисля, че съм аморална, защото има такива, които за едно лято докарват по петнайсетина бройки. Не повтарям мъжете си, поне не на този етап, те са неповторими, няма как да ги повториш. (смее се) Но грешките си ги повтарям, аз съм човек, който трудно се учи от грешките си. Обичам да си счупвам главата, както се казва! <br /> <br /> А коя е Кали? Аз много трудно понякога различавам Кали от Галя. Кали е певица, която ужасно много обича работата си, ужасно много обича публиката си, старае се всичко да прави добре и заради това толкова дълго съм се задържала на музикалния пазар и на сцената въобще. Опитвам се да ги разграничавам Галя и Кали, защото те са много различни. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Галя не обича 90% от нещата, които Кали трябва да прави! </strong></span><br /> <br /> Голяма шизофрения, да ти кажа! (смее се) <br /> <br /> <strong><img width="330" hspace="9" height="565" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201407/Tina_1/Kali_330.JPG" alt="Kali_330.JPG" />- Често си обвинявана, че имаш три деца от трима различни мъже. Смяташ ли, че това изобщо подлежи на коментар? Не е ли най-важното да се раждат български деца на България? </strong><br /> - Предвид морала и стереотипите, които се създават в едно общество, не е добре това, което се случва с мен. Предвид това, че едно дете се чувства най-добре с майка си и баща си, отново не е добре за Жорко и Марки, защото те не живеят с бащите си. Гледаме лошите гледни точки. Но те са твърде малки, за да разберат, че ако аз бях продължила да живея с техните татковци, те можеше и да не се чувстват добре. Защото аз не съм от хората, които могат така лесно да се примирят с дадено нещо, разбираш ли?! Аз смятам, че една здрава връзка подлежи на силна корекция от самото начало, това са компромисите. Не да променя целия си характер, но трябва да има някакво разбиране между двамата, което да е удобно и за двете страни. Та от тази гледна точка не постигнахме консенсус с татковците на Жорко и Марк, така че да живеем в една спокойна атмосфера, и това е повод за нашите раздели. Може да съм виновна аз, може да са виновни малко и те, винаги има двама виновни. <br /> <br /> Що се касае до раждането на деца, всеки има право да избира. Да, хубаво е да се раждат деца, за да не става онова мрънкане, че сме намалели като нация, че след 50 години как щяла да изглежда България, знаят всички за какво говоря&hellip; Ами, затова носим отговорност пак ние! Но ето ти го пак проблема с мен &ndash; раждане на деца, раждане на деца... Ами знаете ли колко е трудно, когато имаш три деца и си съвсем обикновено средностатистическо българско семейство и държавата не ти отпуска никакви помощи?! Като например на мен, защото са решили, че аз печеля много пари и нямам нужда от техните помощи. Как да им обясня, че това не е точно така? Аз печеля добри пари, но тия пари дали не отиват за реинвестиция, как ще си правя аз продукцията, какво от тези пари отива в семейния бюджет? Никой не се пита, така че държавата е задължена да подпомага многодетните семейства по някакъв начин. Аз смятам, че съм направила правилните избори. Моите деца се чувстват добре в средата, в която живеят, надявам се! Ако средата стане напрегната и изнервена, няма да се посвеня да приключа и тази връзка, което не означава, че ще се залепя за четвърта и че търся четвърти мъж за четвърто дете, но просто ако и този път не ми се получи, явно не ми е писано&hellip; Но заради това какво ще кажат хората за мен, не бих спазвала това, което те смятат за правилно. Не ме интересува какво казват хората за мен! <br /> <br /> <strong>- Неведнъж си казвала, че първородният ти син е кръстен на Георги Илиев, но не е негов син. Непрекъснато обаче това е подлагано на съмнение - на какво се дължи, според теб? В какви взаимоотношения бяхте с Жоро Илиев и от какво е измъкнал бившия ти мъж?</strong><br /> - Ааа, това с измъкването на бившия ми мъж си остава само моя лична работа, не желая да я споделям с никого! Продължава да се говори, че големият ми син е от Георги Илиев, защото те наистина много си приличат. <br /> <br /> Това, което ще кажа, ще прозвучи нелепо, но след това ще кажа нещо, което звучи аргументирано. Казват, че когато кръстиш някой на някого, той прилича на него. Това е нещо, което звучи нелепо и за някои може да е оправдание, аз просто споделям какво съм чувала. <br /> <br /> Истината е, че много хора приличат на други хора. Отношенията ми с Георги Илиев, мир на праха му, бяха чудесни, той много ме обичаше, много ме закриляше, мен и моята най-добра приятелка Ирина, която беше негова масажистка, много ни обичаше двете и смяташе, че сме страхотен тандем. Много се забавляваше с нас, често ни канеше на партитата си, аз съм прословута с разказването на вицове и той много се забавляваше. Никога не съм се притеснявала от ранга му и съм си говорила открито с него и това той го оценяваше. Беше като един по-голям брат, който аз наистина много обичах като брат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Дали е имал някакви помисли към мен като жена &ndash; </strong></span><br /> <br /> не е жив, за да го попитаме!... Не съм и усетила някакво такова влечение от негова страна, може би защото аз самата не гледах на него по този начин. <br /> <br /> Но синът ми не е от него, синът ми е от Иван Димитров и към днешна дата, ако можете да се докопате до негова снимка или да го мернете някъде, ще видите колко много Жорко прилича на него. Даже на Иван са му казвали, че на моменти прилича на Георги Илиев, така че ето ти още едно обяснение за приликата между Жорко и Георги Илиев. <br /> <br /> <strong>- Повечето ти колежки си хващат заможни приятели. Антон Краус също не беше изключение, но като че ли ти не се възползва от финансовото му състояние, за да напреднеш в кариерата си и да имаш скъпи песни и клипове?</strong><br /> - Антон Краус е платил един много скъп мой клип навремето, който изобщо не получи своята популярност, само парите се пръснаха. Платил е моя концерт &bdquo;Ремиксирай ме&ldquo;, който не беше кой знае колко скъп, трябва да ти кажа, че на колежки клиповете са по-скъпи. И две-три песни, които не са от най-скъпите, не са на Кости. Аз имах песен на Кости, когато той струваше 2500 лв. Казвам всичко, което ми е платил Антон Краус, така е честно. Не съм се възползвала, защото аз не съм от певиците, които са станали певици, за да бъдат известни. Аз съм станала певица, защото обичам да пея и това ме е направило известна. <br /> <br /> Смятам, че ако това е моята професия, тя трябва да се самопокрива като разход, а не някой да налива пари в това аз да бъда известна - хипер тъпо ми се струва, честно ти казвам! И има такива хора, които плащат за това! Много обичам този въпрос, като ме попитат с какво си изкарвам парите: &bdquo;Ми, само с музика и само сама си плащам сметките&ldquo;. Моята работа успява да ме храни. Да, би ми било много готино, ако мога да намеря спонсори за проектите, които са в главата ми. Защото аз имам идеи и трябва да ти кажа, че един път се опитах да направя един страхотен концерт и търсих спонсорство, ама съвсем легално, спонсорство означава да правиш реклама със събитието, което предлагаш на хората, меценати... Няма! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Искат нещо в замяна</strong></span><br /> <br /> хората сами се сещат какво, пък аз такива работи не давам, аз давам реклама.<br /> <br /> <strong>- Предстои турне на фирма &bdquo;Пайнер&rdquo; - получи ли покана за участие? Самата ти смяташ ли, че имаш място на турнето?</strong><br /> - Поканиха ме, благодаря за тази покана! Коя съм аз да определям дали имам място или не - хората са тези, които определят - разбиращите, мениджърите, предполагам са си правили някакви проучвания, които показват публиката какво би искала да види на голямата сцена. Щом те са преценили, сигурно имам място на турнето! Аз имам какво да дам на хората. Мисля, че песните, които съм изпяла, са достатъчно големи хитове, за да бъдат чути на голяма сцена пред такава публика. Ако греша, моля за извинение. <br /> <br /> <strong>- В началото на кариерата си като че ли беше по-остра в изказа си, в последните години наблюдавам едно леко смирение в поведението ти. На какво се дължи &ndash; отказа се да се бориш срещу несправедливостта в музикалния бизнес, надрасна този момент или се промени мирогледът ти? </strong><br /> - Промени се мирогледът ми. Видях, че онова, което е изглеждало несправедливо и пошло в моите очи, когато имах възможността да се срещна с голяма част от хората, срещу които съм плюла и да говоря с тях, видях, че това съвсем не са такива хора, каквито си ги представям и съм ги виждала по телевизията и съм си изграждала някакво мнение за тях. Това са съвсем различни хора и когато човек прави нещо в повечето случаи има обяснение защо го е направил. Поне тези, които са ми обяснили. Тези, които не могат да ми обяснят, продължават да бъдат хулени от мен, но много по-деликатно. Защото, знаеш ли, нямаш право да даваш мнение, ако никой не ти го поиска. <br /> <br /> Това ме накара да се променя - все пак пораствам! (смее се) И трябва да ти кажа, че много по-лесно се живее, като обичаш и казваш истината, отколкото като плюеш и лъжеш. Пък и ония неща, за които хулех навремето, ти си спомняш, че аз плюех, че тоя и оня не могат да пеят пък станали голямата работа, към днешна дата, обърни внимание, че големите имена във фолка, които са сега на първа линия, са пеещи изпълнители! Айде да ги изброим &ndash; това са: Галена-пее, Джена-пее, Анелия-пее, Преслава-пее, Кали-пее. Аз гледам по ангажименти, по търсене. Хората сами започнаха да искат да не бъдат лъгани. Много често чувам упреци, че еди кой си си бил пуснал плейбека. Аз не съм съгласна с това, защото на нас ни дават реални пари за реално пеене, не съм съгласна с това да не се пее на живо. <br /> <br /> Ето, нали питаше за пиперливия ми език! (смее се) Но оправдавам някои от колегите, които си позволяват да го правят, защото гласът не е инструмент и не е нещо, което можеш да смениш, да му купиш резервна част или да си купиш нов. Това е нещо, което ти служи цял живот, и трябва да се пазиш. И когато непрекъснато те търсят и те искат по участия, ти леко се изморяваш, не спиш, и започваш да си пазиш гласа. Важното е като те накарат да пееш на живо, да можеш да изпееш нещо, въпреки че аз винаги си пея на живо - болна-неболна, уморена-неуморена, като съм пресипнала, им казвам на хората, че не ми е добре гърлото и се извинявам за качеството на изпълнението. Пък тия, дето не могат да пеят, правят много други неща, за които, вярвай ми, полагат много усилия и харчат много пари. И в края на краищата могат да сложат на сцената един продукт, който може да се конкурира с доста продукции от европейската, балканската и световната сцена. Браншът израства и все по-малко ми създават поводи да негодувам (смее се). <br /> <br /> <strong>- Какво искаш да ти се случи оттук нататък? Искаш ли да се видиш отново водеща на някое предаване например? </strong><br /> - Много отдавна съм спряла да имам желания за себе си. Като отида някъде &ndash; я на църква, я на някое от тези места, дето казват да си пожелаеш нещо и щяло да се сбъдне &ndash; основното, което си пожелавам, може би от становището на възрастта си, е децата ми да бъдат живи и здрави. Защото виждам света, в който живеем, колко много страдащи деца има, как непрекъснато се търси помощ за лечение на това, на онова&hellip; Всичко, което искам, е за тях, за децата ми! Това е най-важното, което ме вълнува, извън него &ndash; да - защо да не стана водеща на комедийно предаване, вечерно шоу. Смятам, че най-добре ще стоя в този образ.<br /> <br /> <strong>- Как ти се струват предавания като тези на Николета Лозанова, Венета Райкова например? </strong><br /> - Супер! Венета те поставя в ситуация, в която ти, ако си умен, ще знаеш какво да отговориш, ако не си умен &ndash; тя заслужава адмирации, че е умна и знае как да измъкне от теб информация, която е пикантна. А Николета - към момента аз не виждам нищо лошо в нейното предаване. Не ги намирам за недобронамерени, не са и добронамерени. Това, което бих добавила към предаването на Николета, е накрая на предаването да каже:<br /> <br /> &bdquo;Нека ако някой се почувства обиден от това или не е истина казаното, има право на отговор в нашето студио&ldquo;. Тогава ще стане още по-готино. Примерно, снимала ме мен с трите деца и съм се заговорила с някакъв младеж на улицата и тя казва: &bdquo;О, какъв ли е този младеж, дали пък не е новата й любов&ldquo;, просто пример давам. И аз оттам настръхвам и отивам в студиото и говорим, изясняваме какъв е този човек. Може би прекалявам с тези неща, но мисля, че ще се получи готино по този начин. <br /> <br /> <strong>Eдно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> </strong><br />