Писателят Калин Терзийски направи разтърсващи признания във „Фермата“. Той сподели, че не смята страстта алкохола за порок, а за сериозно заболяване, видя HotArena. 
“Алкохолизмът не е порок, а сериозно заболяване. Болест, която е взела повече жертви от рака. Основното, което прави пиещия човек е да се чувства добре, за да може да продължи да прави каквото и да било. Алкохоликът всъщност не се напиват почти никога. Но пък е зле, когато не е пил нищо и тогава наистина изглежда като болен човек – трепери, поти се, тревожен е“, казва Калин. 

От години той се опитва да се отърве от този кошмар. След лечение в клиника спира да пие за известно време докато живее с жена си Ивана. Когато преди година започва любовната му история с актрисата Елен Колева, той започва да посяга отново към бутилката. Не се знае каква е паричната Калин да започне да пие отново, но самият той обясняваше, че има нужда от помощ. Елен Колева споделяше в интервюта, че се чувства виновна, че Терзийски се е върнал към старите си навици. Според шефката на психиатрията в Курило д-р Цветеслава Гълъбова, именно жена му Ивана е тази, която извадила Калин „от гроба".

"Едно състояние, което е изключително непоносимо – в това състояние той не може да върши нищо. Когато изпие определено количество алкохол изведнъж става абсолютно трезв, нормален човек. Рецепторите в мозъка му, които се свързват с алкохола, са в такава конфигурация, че те са жадни, чакат си дозата алкохол. Както се казваше в една българска поговорка – “Всека хубава жена е курва и всеки добър майстор е пияница. Въобще не става въпрос за някакви удоволствия, на които се отдаваш, защото нямаш воля. Напротив. Аз съм показвал и показвам и тук, какво означава да имаш воля. Всеки ден. Никой, който не е преживявал това не знае какво означава да спреш алкохола за 10-15 дена и да влезеш в ритъма на живот на “Фермата”. Това е все едно да си получил три инфаркта едни след друг и да станеш космонавт. Много добре знам, че това е болест, подобно на рака, която рецидивира връща се понякога дори в по-тежка форма. Всеки ден е борба и всеки ден е възможен ден за избухване на заболяването отново. На мен ми се пие като на всеки един човек – за разтуха. Това не е болестно желание за пиене- когато тук във Фермата донесат алкохол, всички се хвърлят по пиянски да изпият всичко, а на мен ми се ще да имаме по чаша вино за всяка вечер. Това не е желанието да замъглиш съзнанието си и да излекуваш някаква болка в себе си, а начина да се социализираш. Още не мога да се зарадвам, че издържах без алкохол във Фермата, защото утре може да започна да пие пак. Не е леко, а силния дух иска голям товар”,казва Терзийски.